Възможно ли е създаването на генетично оръжие, поразяващо точно определени етнически групи?

На 10 март тази година Русия съобщи, че САЩ създава биоагенти, които могат да засягат единствено точно определени етнически групи. Министерството на отбраната на Руската Федерация заяви, че зад граница са прехвърлени големи количества серум от жителите на различни региони на Украйна, принадлежащи само към славянската етническа група. Според руските военни една от задачите на САЩ и техните съюзници е създаването на биоагенти, които могат селективно да поразяват различните етнически групи и в частност само славяните. Наистина ли подобно нещо е възможно?

По всичко личи, че става дума за генетично оръжие, което със сигурност може да различи славяните от другите етнически групи и по този начин да не навреди на „своите“. Генетичните технологии се развиват изключително бързо, но нищо подобно засега никой не е виждал и не е чувал. Според учените, създаването на подобно генетично оръжие е безсмислено, а и невъзможно.

Класическото биологично оръжие действа на практика еднакво върху различните хора. Бактериите и вирусите заразяват всички наред, без да обръщат внимание на ширината на процепа на очите или на цвета на кожата. За да може някакво хипотетично оръжие да поразява представителите на само един етнос и да пощадява всички останали, то трябва да работи на ниво гени.

Но до гените не е лесно да се стигне. Първоначално въпросното биологично оръжие трябва по някакъв начин да попадне в човешкото тяло, след това в клетките на това тяло, да намери там необходимия геном, да потърси точно определена последователност на нуклеотиди и когато ги открие да се задейства по такъв начин, че да навреди на човека.

През последните няколко години учените наистина създадоха технологии, които дават възможност за селективно разпознаване и прицелване в конкретни участъци на човешкия геном, като по този начин става лечението от сърповидно-клетъчна анемия, слепота, амилоидоза или ХИВ – процес, който наричаме генна терапия. От пролетта на 2020 година всички внимателно наблюдавахме по какъв начин биолозите сравнително бързо създадоха начин за вмъкване на гени на коронавируса в клетките на милиарди хора – добре познатата ни ваксинация срещу COVID-19. На никого не му беше лесно и сега също не е лесно. Но разработването на подобно хипотетично биологично оръжие засега не е по силите на никого.

Как става проникването в тялото?

Всички познати лекарства за генна терапия се въвеждат в човешкия организъм чрез инжектиране – понякога директно в съответния орган, например в окото, а понякога вътрешновенозно. Други начини за въвеждане на подобно вещество засега никой не е измислил, като причината е, че тези молекули са доста големи. Необходими са като минимум две РНК нишки, а по-често РНК плюс протеин (когато става дума за популярната CRISPR/Cas технология). Тези молекули няма как да влязат в организма чрез лигавицата на перисталтиката или лигавицата на носа.

Дори и повечето ваксини срещу новия коронавирус, независимо дали са векторни или мРНК, се инжектират само интрамускулно, понеже трябва да доставят в клетката само един фрагмент ДНК и РНК. Наистина, вече има компании, които разработват назални лекарства срещу COVID-19 във вид на спрей. Но тази ваксина не достига до кръвоносния поток на организма. Тя работи само на ниво лигавицата на носа и създава местен имунитет. Ето защо едно подобно назално генетично оръжие може да порази само част от клетките в носа на жертвата. За да се навреди сериозно на човешкия организъм се налага веществото да проникне в кръвта.

Интересно е изследването на американските учени от центъра James Martin Center for Nonproliferation Studies, които в своята научна работа от 2021 година като перспектива за биологично оръжие предположиха, че доставянето на подобни бойни вещества може да става с помощта на насекоми, каквито са например комарите, които успешно пренасят най-различни инфекции. Но в този случай трябва да се измисли как да се направи така, че тази сложна молекулна конструкция да оцелее в организма на комара – да не се разпадне и да оцелее в слюнчените жлези на насекомото.

Казано най-общо, доставянето и проникването на подобно генетично оръжие в организма е твърде проблематично. Каквото и форма да има, вероятността то да попадне в организма на жертвата е твърде малка.

В клетката

Има и друг момент – не всичко, което попада в кръвта, може да навлезе във вътрешността на клетките. Ето защо създателите на генната терапия отдавна работят върху това, как да научат клетките да погълнат съответното лекарство. Засега всичко се прави обратното – лекарството навлиза в клетката. То има обвивка от реален вирус, която помага на лекарствения препарат да зарази клетката и да излекува организма. Именно по този начин действат аденовирусните ваксини, каквито са ваксините на AstraZeneca и на Janssen, както и руската Sputnik V. При мРНК ваксините и при някои видове генна терапия се използва обвивка от липиди.

Но тази обвивка увеличава размера на действащата частица и става още по-сложно проникването чрез лигавиците и другите бариери на организма. Подобен препарат може да проникне само в органите, които много добре се снабдяват с кръв и затова повечето пилотни проекти в областта на генната терапия работят с червения костен мозък или с черния дроб. Но до невроните на главния мозък по този начин няма как да се стигне.

Така че създателите на едно подобно хипотетично оръжие ще трябва да измислят конкретен орган, който да стане тяхната мишена, като това трябва да бъде такъв орган, че веществото лесно да проникне в него. В противен случай въпросното оръжие ще се разтече по целия организъм и няма да е ефективно.

Как може да бъде разпозната етническата група?

Да допуснем, че подобно хипотетично оръжие все пак е проникнало по някакъв начин във вътрешността на клетките и е достигнало до техните ядра. След това, за разлика от различните лекарства, това вещество някак трябва да реши дали да действа или да не действа. А за тази цел то трябва да опознае своята мишена, която е някакъв участък от генома, който е характерен само за тези хора, към които са се насочили създателите на това генетично оръжие.

От началото на века започнаха да излизат научни статии, в които се правеха прогнози, че има участъци от човешкия геном, по които безпогрешно може да се различи една група хора от друга. Очакванията бяха, че тези участъци бързо ще бъдат открити и създаването на подобно генетично оръжие ще стане възможно. Всичко това започна след като през 2001 година най-после бе прочетен и съставен целия геном на човека. Веднага бяха стартирани проекти по изучаване на разнообразието на различните човешки геноми и учените започнаха да секвенират ДНК на хиляди най-различни хора, за да разберат в кои точно позиции се различават техните геноми и дали тази информация може да бъде класифицирана по етнически групи.

Всички тези проекти доведоха до преосмисляне на понятието човешка раса. Докато преди антрополозите се ориентираха по външните признаци на хората за тяхното описване, то сега те започнаха да използват единични нуклеотидни полиморфизми (т.е. точкови замествания). Твърде неочаквано се оказа, че от генетична гледна точка човешките раси не са просто сбор от гени, които ги няма при хората от други раси. Това са комплекти от точкови вариации в генетичния текст, които се срещат с една определена честота. Казано съвсем опростено, повишената вероятност за откриването на А, В и С вариациите и понижена вероятност за D, E и F, съвсем частично дава информация за съответната раса.

Ето защо да се определи към коя раса принадлежи един или друг човек чрез обикновено прочитане на неговия геном е твърде сложно. За да се постигне това е необходимо да се провери кои точно нуклеотиди са разположени в няколко стотици от тези точкови замествания в неговия геном. И даже след това има голяма вероятност, че човекът може да принадлежи на две раси – например заради това, че неговите прародители нееднократно са се премествали от място на място и образно казано са сключвали брак с местните. А различията между отделните народности, особено когато са съседни, е и изключително сложно и засега никой не е постигал подобно нещо.

Така или иначе, за да се насочи подобно оръжие към хора от една или друга раса (дори не става дума за етнос) е необходима изключително специализирана система за едновременно генетично разпознаване на няколко десетки и дори стотици генетични точки. Това означава, че в клетката по някакъв начин трябва да влязат стотици РНК молекули, които няма как да се съберат нито в една липидна частица, нито във вирусен вектор. Но дори и това по някакъв начин да стане, те няма как едновременно да работят във всички необходими генетични участъци.

Всичко това означава, че при едно подобно хипотетично генетично оръжие ще има твърде много невинни и косвени жертви. Противоположното също е валидно – ако подобно оръжие е насочено само към част от различните области на генома, то неговия ефект ще бъде твърде слаб.

Други възможности

Означава ли това, че създаването на подобно етническо оръжие е невъзможно? Невъзможно е. Днешното ниво на развитие на науката е на такова ниво, че е абсолютно невъзможно създаването на генетично оръжие за масово поразяване – тоест, оръжие, което по някакъв начин може да разпознава многобройни части от човешкия геном и да атакува според расата, етноса и защо не по сексуалната ориентация. Но дори и нещо подобно да бъде изобретено, няма как да си представим каквато и да било система, която точково и безпогрешно разпознава и едновременно изрязва стотици мишени в човешкия геном.

В цитираната по-горе научна работа американските учени са се опитали да опишат ситуация, в която популацията на жертвите се създава по изкуствен път. Въздействието се постига на два етапа: първоначално на определена група хора, независимо от тяхната раса и етнос, се дава вещество, което прави някакви промени в техния геном – например включва в клетките някой ген, който е изключително важен за устойчивостта към една или друга инфекция. А на втория етап се използва „обикновено“ биологично оръжие, което заразява хората с някакъв вирус или бактерия. Тези с променения геном оцеляват.

Без съмнение, в този случай няма да се наложи да се решава проблема с расовата идентификация на ниво геном. Само че възникват нови проблеми – необходимо е да бъде намерена такава болест, която в стандартния случай преминава лесно, но става опасна или смъртоносна при липсата на точно определен ген. Засега подобни примери няма и да се надяваме, че скоро няма да има.