В древно съкровище откриха странни метали, които не са от нашата планета

Насред скривалище с блестящи златни съкровища от бронзовата епоха на Иберийския полуостров може би най-ценните от всички са чифт корозирали предмети.

Изследователи откриха, че една матова гривна и една ръждясала куха полусфера, украсена със злато, са изковани не от метал от земята, а от желязо от метеорити, паднали от небето.

Откритието, ръководено от вече пенсионирания ръководител на отдела за консервация в Националния археологически музей на Испания Салвадор Ровира-Ллоренс, е представено в статия, публикувана през януари, и подсказва, че технологията и техниките за обработка на метали в Иберия преди повече от 3000 години са били много по-напреднали, отколкото си мислим.

Съкровището от Вийена, както е известно скривалището от 66 предимно златни предмета, е открито преди повече от 60 години през 1963 г. на територията на днешен Аликанте в Испания и оттогава се смята за един от най-важните примери за златарство от бронзовата епоха на Иберийския полуостров и в цяла Европа.

Определянето на възрастта на колекцията обаче е малко трудно заради два предмета: малка куха полусфера, за която се смята, че е част от скиптър или дръжка на меч, и една гривна, подобна на торква. И двете имат това, което археолозите описват като „железен“ външен вид – т.е. изглежда, че са изработени от желязо.

На Иберийския полуостров желязната епоха – когато претопеното земно желязо започва да замества бронза – започва едва около 850 г. пр. н. е. Проблемът е, че златните материали са датирани между 1500 и 1200 г. пр. н. е. Така че установяването на мястото на артефактите, изглеждащи като железни, в контекста на съкровището от Вийена е нещо като загадка.

Но желязната руда от земната кора не е единственият източник на ковано желязо. По света има редица железни артефакти от преди желязната епоха, които са изковани от материал от метеорити. Може би най-известен е кинжалът от метеоритно желязо на фараона Тутанкамон, но има и други оръжия от бронзовата епоха, изработени от този материал, и те са били много високо ценени.

Има начин да се направи разлика: желязото от метеорити има много по-високо съдържание на никел от желязото, изкопано от земната почва. Затова изследователите получават разрешение от Общинския археологически музей във Вилена, където се съхранява колекцията, да тестват внимателно двата артефакта и да определят колко никел съдържат.

Те са взели внимателно проби от двата артефакта и са подложили материала на масспектрометрия, за да определят състава им. Въпреки високата степен на корозия, която променя елементарния състав на артефакта, резултатите категорично сочат, че и полусферата, и гривната са изработени от метеоритно желязо.

Това чисто и просто решава дилемата как двата артефакта се съгласуват с останалата част от колекцията: те са изработени приблизително през един и същи период, датиращ от около 1400 до 1200 г. пр. н. е.

„Наличните данни предполагат, че накитът и гривната от съкровището от Вийена в момента биха били първите два предмета, които се приписват на метеоритно желязо на Иберийския полуостров – обясняват изследователите в своята статия, – което е съвместимо с късната бронзова хронология, преди началото на широкото производство на земно желязо“.