В Китай откриха компютър на 2000 години. Учените го наричат „най-старият компютърен хардуер със собствен софтуер“

Китай заяви, че бинарната логика не се е появила през XX в., а през II в. пр.н.е. под формата на тъкачен стан.

Ако се вземе предвид, че компютърът не е в корпуса и няма дисплей, а всъщност е машина, която получава „инструкции“, автоматично изпълнява операции и дава резултат, претендентът за титлата най-стар компютър може да не е от XX век. Китайската асоциация за наука и технологии (CAST) заяви, че с пълно основание подобно устройство може да се нарече древният тъкачен стан за шарена коприна, създаден преди повече от две хиляди години по времето на Западна Хан.

Става въпрос за т.нар. ti hua ji, фигурен тъкачен стан, който през 2012 г. археолозите откриват в Чънду в погребален комплекс, датиращ от около 150 г. преди новата ера. Според версията на CAST ключовата му характеристика е, че е работил „по програма“. Тази роля се изпълнявала от физически карти или „книги с образци на шарките“, които указвали кои надлъжни нишки на основата да се вземат във всяка точка от образеца. По същество това е древният аналог на софтуера, само че изработен от конци, бамбук и дърво.

CAST описва принципа на почти компютърен език. Вдигнатата нишка съответства на 1, спуснатата нишка – на 0. Ако си представим процеса на тъкане като код, шарката се превръща в последователност от нули и единици – същата двоична логика, на която се базира съвременната компютърна техника. Във видеоклип, публикуван на 27-ми декември в социалните мрежи на организацията, машината изрично е наречена „най-старият известен компютърен хардуер“, който е имал свой собствен „софтуер“, т.е. набор от програмни модели.

Според CAST машината не е просто находка от занаятчийската работилница, а изключително сложно за времето си устройство. Тя използвала 10 470 надлъжни нишки, а „програмирането“ се задавало от 86 кафяви контролни елемента, които образували над 9,6 милиона пресечни точки с напречните нишки на вътъка. Веднъж настроена, машината можела да управлява голям брой задвижващи елементи едновременно и да дава резултати без импровизации или ръчно приспособяване под формата на перфектно повтарящи се шарени тъкани.

В текста на CAST се подчертава и историческия контекст. Преди появата на такива тъкачни станове десените е трябвало да се „сглобяват“ на ръка: тъкачът е подбирал правилните нишки в точния момент, за да мине през совалка с конци с различни цветове. Това отнемало много време и изисквало високи умения, така че механизацията била не просто удобство, а предимство, което помогнало на Китай да се превърне в световен център на производството на коприна.

Отделна тема в тази история е свързана с начина, по който технологията се придвижва на запад. CAST твърди, че решенията за тъкане са се разпространили по Пътя на коприната и през Средновековието в европейските градове са функционирали работилници с подобни тъкачни станове. По-късно, през 1805 г., французинът Жозеф Мари Жакар създава своя автоматичен тъкачен стан с перфокарти и именно тази идея за управление на машина чрез „четим“ модел се превръща в един от символите на индустриалната епоха и бъдещата компютъризация.

CAST не крие, че тук не става въпрос само за древен занаят, но и за съвременния спор за технологично надмощие. Организацията нарича признаването на машината от Ченду за „протокомпютър“ стъпка към преосмисляне на историята на компютрите от неевропейска гледна точка, особено на фона на настоящата роля на Китай в областта на 5G, изкуствения интелект и роботиката.

При все това CAST не оспорва класическото датиране на електронните компютри: в текста се споменава ENIAC, завършен през 1946 г. в Университета на Пенсилвания. В него се споменава и член на този екип, Джу Чуандзю, на когото се приписва принос към логическата структура на машината, и се отбелязва, че някои изследователи свързват бинарното мислене и ранните идеи за програмируемост с по-стари китайски традиции, включително тълкувания на И Дзин. Основната теза на CAST обаче е по-проста: принципите на програмируемостта, автоматизацията и кодирането на информацията може да са били овладени много по-рано, отколкото сме свикнали да мислим, просто е изглеждало по-скоро като тъкачен стан, отколкото като изчислителна машина.