В началото – касиерка от Манила. След това роботите. Дистанционно работещи в момента обучават AI, който именно тях ще замени

Докато филипинците се трудят за по 3 долара на час, местните жители просто губят работата си.

В Ню Йорк набира скорост практика, която доскоро изглеждаше като нещо от футуристичните сценарии. В редица заведения ролята на касиери се изпълнява от служители, които се намират на хиляди километри от работното място. Поръчката в ресторанта се приема от човек, който седи пред екрана на другия край на планетата, а посетителят вижда само усмихнато лице на таблета. Този подход се разпространи бързо, тъй като помага за намаляване на разходите в отрасъл, в който печалбите са свити от високите наеми и нарастващите разходи за труд.

Собствениците на заведения за обществено хранене се обръщат към компании, предлагащи услуги за дистанционни работници, като се споменават Happy Cashier и CloudStaffs. Те свързват филипински служители чрез видеовръзка, които работят за много по-малко от заплатата на един касиер в Ню Йорк. За филипинските потребители на такива услуги заплащането изглежда по-привлекателно от местните заплати, така че офертата се възприема като възможност за по-доходоносна работа, макар и с неудобен нощен график.

Тази схема е резултат от желанието на собствениците на ресторанти да намалят разходите си, но все повече хора са единодушни, че тя разрушава местния пазар на труда. Загубата на работни места на местно ниво означава по-малка покупателна способност и в резултат на това предприятията, които се борят да останат на повърхността, рискуват да се сблъскат с още по-малък брой лоялни клиенти. Положението във Филипините също не е никак стабилно, тъй като работниците получават по-ниско заплащане от западните стандарти и са подложени на значителен дефицит на време.

В същото време вероятността за следващия етап на трансформацията – преминаването от дистанционен труд към пълна автоматизация – нараства. Технологията, необходима за внедряването на роботизирани касиери, е почти готова. Производителите демонстрират машини с плавни пластични движения, изразителни лица и способност да поддържат разговор, а съвременните модели за диалог позволяват на роботите да симулират сложна комуникация и емоционални реакции. Цената на тези устройства постепенно намалява и ако се произвеждат масово, инвестицията може да се изплати по-бързо, отколкото поддържането на служител на пълен работен ден.

Подобни машини потенциално ще съчетават функциите на касиер и продавач. Моделът на плащане с предварителна идентификация на клиента и автоматизирано напускане на обекта вече е изпробван в магазини, в които функционират безконтактни методи за отчитане на покупките. В същото време всеки работен процес, който в момента се извършва от дистанционните оператори, се превръща в основа за обучение на бъдещите системи, тъй като всички взаимодействия се анализират и използват за подобряване на точността на алгоритмите.

Експертите отбелязват, че подобни промени неминуемо ще доведат до по-широко разпространение на изместването на работниците от различни сфери. Временната заетост чрез дистанционни услуги изглежда стабилна само на пръв поглед: натрупаните данни позволяват с течение на времето алгоритмите да заменят операторите, което може да доведе до масови съкращения на работни места в няколко сектора едновременно. В същото време нараства обществената загриженост, че държавните органи няма да имат достатъчно време да подготвят мерки за подкрепа на онези, които ще останат извън търсените професии.

Все по-често се обсъждат две възможни посоки на развитие относно бъдещето на автоматизацията. Едната се свързва с повишен икономически натиск, нарастваща безработица и по-нисък жизнен стандарт, ако ползите от новите системи останат в ръцете на малък брой собственици на технологии. Другата е свързана с разпределяне на ползите от автоматизацията, съкращаване на работната седмица и създаване на възможности за преквалификация. Според привържениците на втория подход само този модел ни позволява да се адаптираме към неизбежните промени и да използваме постиженията на автоматизацията в полза на обществото.