В недрата на Земята се случват странни неща: „подземието“ на планетата беше картографирано за първи път

Историята на Земята обхваща милиарди години и през това време нашата планета е претърпяла много промени: потънали и отдавна изчезнали тектонични плочи все още се движат в недрата на планетата, дълбоко под краката ни.

В ново проучване геолози се опитаха да картографират основата на мантията, близо до мястото, където тя се среща с ядрото на планетата. Екипът откри, че тези субдуцирани плочи може да имат много по-голямо влияние, отколкото се смяташе досега.

Въпреки че отвън нашата планета може да изглежда като солидна скална топка, тя не е такава. Изследователите казват, че Земята най-добре се описва като многослоен сноп глина, части от който могат да се изместват и деформират за огромни периоди от време. Най-поразителният пример на повърхността е ултрабавното движение на земните континенти, но значителни движения се случват и дълбоко под кората в мантията.

В новото проучване екип от Калифорнийския университет и Държавния университет на Аризона се стреми да получи по-ясно разбиране за тези невидими динамични процеси. За целта учените анализираха близо 75% от най-долния слой на мантията, разположен точно над границата между ядрото и мантията, приблизително на 2900 километра под повърхността.

Екипът събра и анализира данни от повече от 16 милиона сеизмограми, получени от 24 центъра за данни по целия свят. Резултатите разкриват феномен, известен като сеизмична анизотропия – вариации в скоростта на сеизмичните вълни, разпространяващи се през частите от долната мантия. Модели преди това бяха предсказали това явление, но учените сега откриха доказателства за него в две трети от изследваната област на долната мантия.

Според водещия автор на изследването, Джонатан Улф от Калифорнийския университет, той и колегите му са открили, че по-голямата част от движението в мантията се дължи на конвекция — циркулация на скали, задвижвани от топлината, излъчвана от ядрото към повърхността. Данните обаче показват, че други фактори също играят важна роля.

Екипът установи, че по-голямата част от анизотропията се наблюдава на местата, където, според изследователите, плътни фрагменти от океанската литосфера са потънали дълбоко в мантията на конвергентните граници на плочите, образувайки така наречените субдуктирани плочи. Докато плочите се спускат в топлината на вътрешността, те се деформират и изместват материала под интензивното налягане и топлина. Изследователите предполагат, че това поведение изглежда е пряко свързано с наблюдаваните от тях анизотропни модели.

Според Улф, много от вътрешната структура на Земята остава неизвестна. Например, най-дълбоката дупка, пробита от човек в Земята, е 12,26 километра —- не повече от драскотина по повърхността на планетата. В резултат на това повечето научни знания за вътрешната структура на нашата планета се получават чрез дистанционно, а не чрез директно наблюдение.