Газовият кратер „Вратата на ада“ в Туркменистан може да изгасне след повече от 50 години

Едно от най-загадъчните и страшни места на планетата, газовият кратер Дарваза, известен като „Вратата на ада“, гори в пустинята Каракум от половин век. Пламтящият му отдушник изхвърля пламъци и метан от десетилетия, превръщайки се в символ на човешката грешка, научния риск и стихийната красота. Сега обаче учени и правителствени източници твърдят, че прочутият кратер бавно угасва. Какво означава това за околната среда, науката и бъдещето на Туркменистан?

История на появата на кратера „Вратата на ада“

Произходът на Дарваза е забулен в легенди, но най-разпространената и правдоподобна версия датира от 1971 г. По това време съветски геолози по време на сондажни работи случайно се натъкват на подземна кухина, пълна с природен газ. В резултат на свличане се образува гигантски кратер с диаметър над 70 метра и дълбочина около 20 метра. За да предотвратят отделянето на токсични изпарения, учените решават да подпалят натрупания метан, вярвайки, че той ще изгори за няколко дни.

На практика обаче огънят не е утихнал вече повече от 50 години. Метанът продължавал да се просмуква под земята, поддържайки безкрайните пламъци, които се превърнаха в запазена марка на Туркменистан и привличат пътници от целия свят. Огнените пламъци, осветяващи пустинята през нощта, дават началото на митичното име „Вратата на ада“.

Защо пламъците започват да угасват

Неотдавнашни наблюдения на специалисти от държавната газова компания Тюркменгаз установиха значително намаляване яркостта на пламъците в кратера. Докато през 2013 г. светлината от Дарваза се е виждала на много километри, сега тя може да се види само в непосредствена близост до кратера. Тези данни се потвърждават от независимите сателитни наблюдения на британската компания Capterio, която следи емисиите на метан из цялата планета.

Според тези проучвания интензивността на горенето в кратера е намаляла повече от три пъти. Учените предполагат, че подземният източник на газ постепенно се изчерпва и това може да доведе до пълното угасване на пожара в обозримо бъдеще. Това обаче може да не е единствената причина. Специалистите на държавния концерн „Туркменгаз“ от дълго време работят за потушаването на пожара с помощта на специално разработен метод. Още през 2024 г. специалистите отбелязват напредък в борбата с пожара.

Интересни факти за „Вратата на ада“

Кратерът Дарваза, широко известен като „Вратата на ада“, има и официално име – Shining of Karakum, което се превежда като „Сиянието на Каракум“. Това име отразява ярката, почти мистична светлина, която се излъчва от огнения кратер насред безмълвната пустиня.

Във вътрешността на кратера температурата на пламтящия газ достига 400-600 °C, което прави това място не само опасно, но и уникално по отношение на природните феномени. Въпреки високата температура и заплахата от отравяне с газ, кратерът остава популярна туристическа атракция, особено сред любителите на екстремните спортове, геотуризма и нощната фотография. Огненото му сияние, което изригва от пясъците, създава незабравим спектакъл, особено на фона на звездното небе.

През по-голямата част от последното десетилетие, когато слънцето потъва под морето от пясъчни дюни на Каракум, туристи от близо и далеч идват да станат свидетели на този пламтящ кратер, който осветява пустинното небе.

От много години учените използват Дарваза като природна лаборатория. Тук те са изследвали не само поведението на горящите газове, но и термичното възстановяване на метана – един от най-вредните парникови газове. Тези изследвания помагат за разработването на технологии за намаляване на емисиите на метан в атмосферата по целия свят.

Интересно е, че местните жители са знаели за емисиите на природен газ в района на Каракум много преди появата на кратера. Тези земни участъци често са излъчвали огън или топлина, но едва в съветско време, с развитието на геоложките проучвания, тези явления са били систематично регистрирани и са започнали да се изучават активно. Именно тогава, през 1971 г., започва историята на самия кратер, който половин век по-късно остава един от най-поразителните и плашещи символи на непланираното взаимодействие на човека с природата.

Защо Туркменистан трябва да потуши кратера

Намаляването на активността на кратера е приветствано на държавно ниво. През 2022 г. тогавашният президент Гурбангули Бердимухамедов публично се застъпва за премахването му и оттогава започва търсенето на начини за потушаване на пожара. Президентът се позова на заплахата за околната среда, както и на икономическите загуби – метанът, който може да се използва за енергия и износ, се изгаря на безценица.

„Губим ценни природни ресурси, от които бихме могли да извлечем значителни печалби и да ги използваме в полза на хората“, каза той в обръщение към нацията.

Метанът е и един от най-мощните парникови газове, допринасящи за ускоряване изменението на климата. Дарваза има принос за глобалното затопляне, макар и в никакъв случай най-голям.

Угасването на „Вратата на ада“ може да отбележи края на един от най-продължителните пожари на Земята, причинени от човека. Това е важно събитие както от екологична, така и от символична гледна точка. То сигнализира за постепенното изчерпване на природните ресурси, но също така открива възможности за по-рационалното им и по-безопасно използване.