Гейзери, метан и океан: Трите доказателства, които пращат Европа на Енцелад за живот

Нима след 16 години ще узнаем истината?

Европейската космическа агенция (ЕКА) обяви плановете си за стартиране на космическа мисия до ледения спътник на Сатурн – Енцелад, като част от програмата Voyage 2050. Целта на проекта е подробно проучване на подповърхностния океан и търсене на евентуални признаци на извънземен живот.

От 2005 г. до 2015 г. сондата Cassini на НАСА прелетя няколко пъти покрай Енцелад и регистрира гигантски струи воден лед, изригващи от пукнатини на южния полюс. Тези наблюдения предоставиха преки доказателства за съществуването на огромен океан под ледената кора, което превърна Енцелад в един от най-обещаващите обекти за астробиологични изследвания.

ЕКА потвърди намерението си да изгради мисия, включваща орбитален апарат и модул за кацане. Орбиталният апарат няма да бъде обикновен ретранслатор, а пълноценна изследователска платформа, способна да събира и анализира частици, изхвърлени от вътрешността на Енцелад заедно с ледените гейзери. Известно е, че тези емисии могат да достигнат колосални размери – през 2023 г. телескопът „Джеймс Уеб“ регистрира струя с дължина над 10 хил. км, простираща се далеч в космоса.

Според Йорн Хелберт от Европейския център за космически изследвания и технологии (ESTEC) от март насам работна група на ЕКА работи по ключовите научни и инженерни изисквания. Предварителният план предвижда изстрелване през 2042 г. с помощта на две тежки ракети „Ариана 6“, като пристигането на Енцелад се очаква през 2053 г. След поредица от прелитания модулът за кацане ще трябва да извърши меко кацане на повърхността приблизително през 2058 г.

Основната причина за избора на Енцелад са неговите уникални условия. Според Хелбърт спътникът съчетава три критерия, необходими за съществуването на живот: наличие на течна вода, химически елементи и източник на енергия от Слънцето. През 2021 г. екип от изследователи публикува в Nature Astronomy анализ, според който необичайно високото съдържание на метан в струите на Енцелад може да се обясни единствено с биологични процеси. Нито един от известните небиологични механизми не може да възпроизведе такива обеми газ, изхвърляни от характерните повърхностни пукнатини, наречени „тигрови ивици“.

Въпреки това проверката на хипотезата за съществуването на подповърхностни форми на живот е изключително трудна задача. Ще са необходими десетилетия работа с нови инструменти и преки измервания, за да се потвърди фактът. Въпреки това бъдещите мисии до Енцелад и до другия леден спътник, Европа, имат потенциала да променят из основи представите за произхода и разпространението на живота във Вселената. Дори откриването на микробни форми в рамките на Слънчевата система би увеличило значително вероятността за съществуването на интелигентни цивилизации извън нея.