Германия започна отглеждането на генно модифицирани прасета за осигуряване на донорски органи

Съвсем наскоро американски учени покориха нов връх в областта на медицината след като успешно трансплантираха сърце на прасе в човешки организъм. Това сърце получи 57-годишният Дейвид Бенет страдащ от неизлечима болест. До тази година подобна операция бе невъзможна, понеже заради определени гени човешкият имунитет разпознава органа на животното като чужд обект и го унищожава и отхвърля. Тази трансплантация стана възможна след въвеждането на цели 10 генетични модификации, благодарение на които човешкият имунитет не отхвърля донорския орган на прасето.

Особеното при тази технология е, че всеки път да се използва генно инженерство за трансплантиране на сърце на прасе към човек е изключително скъпо. Ето защо германски учени решиха да създадат няколко предварително генетично-модифицирани прасета и да им дадат възможност да се размножават. Още през следващите две-три години на света ще се появи нова порода прасета, органите на които ще могат да се използват в медицината. Както обикновено, този проект бе подложен на критика. Всички са съгласни, че по този начин могат да бъдат спасени човешки животи, но това изобщо не е справедливо по отношение на животните.

Трансплантацията на свинско сърце на човек

Първият човек със сърце на прасе е американецът Дейвид Бенет, който на 57-годишна възраст бе на границата на живота и смъртта заради неизлечима болест. Нямало е как да му се сложи изкуствено сърце и това е била неговата последна възможност. Попадайки в тази ситуация без изход той и неговите роднини решават да участват в нов медицински експеримент и се съгласяват на трансплантация на орган, взет от организма на прасе. Животното е било подложено на десет генетични модификации благодарение на което неговото сърце не е отхвърлено от имунната система на човека. Сега мъжът се чувства добре и дава многобройни интервюта.

Трансплантации на свинско сърце и други органи

Прасетата са едни от най-добрите донори на органи от животинския свят. Първо, техните органи са много добре съпоставими по размери с човешките. Второ, при трансплантирането на свински органи към човека рискът за прехвърляне на каквито и да било заболявания е минимален. И трето, отглеждането на прасета е много по-лесно отколкото маймуни и други вероятни животински донори. По принцип. след първата половина на 20-ти век хирурзите можеха да трансплантират на хора кожа, роговица и някои други органи на прасетата. Но далеч не всички операции от подобен род бяха успешни.

Въпреки високата съвместимост трансплантацията водеше до отхвърляне на свинския орган от човешкия имунитет, който го счита за чужд обект. Това се дължи преди всичко на наличието на молекула, която кодира алфа-гал въглехидрата. Но благодарение на изобретяването на технологията CRISPR учените успяха да редактират генетичния код на животното по такъв начин, че в неговия организъм алфа-гал не се образува. Както вече казахме, при направената наскоро трансплантация на свинско сърце към човек, учените са осъществили цели десет генетични промени. Това е първата стъпка към използването на ксенотрансплантация в медицинската практика.

Новото генетично модифицирано поколение прасета

Сега учените от университета на Мюнхен под ръководството на Екхарт Волв (Eckhard Wolf) опростяват процедурата на генетична модификация и създават нова порода прасета, в които са направени само пет изменения на генома. След това те възнамеряват да създадат техни клонинги и да им дадат възможност свободно да се размножават. По този начин изследователите възнамеряват да създадат цяло поколение прасета, органите на които по принцип са подходящи за трансплантиране в човешкия организъм, без да се налага да се правят каквито и да било допълнителни генни модификации.

Германските медии съобщиха, че първото поколение от тези прасета донори трябва да се появи още през 2022 година. В началото техните сърца ще бъдат трансплантирани на маймуни. По този начин учените искат да се убедят, че органът ще е подходящ и за хората. Ако всичко мине добре екипът на Екхарт Волв ще поиска съответното разрешение за провеждане на клинични тестове върху хора. Учените заявиха, че това трябва да стане не по-късно от 2025 година.

Като се има предвид, че към днешен ден на опашка за донорски органи чакат хиляди тежко болни хора, то новата технология е в състояние да спаси огромен брой животи. Но този проект има редица противници в лицето на активистите за правата на животните. Според тях самият факт за отглеждането на генетично модифицирани прасета дава статут на лабораториите „Фабрики за производство на органи“. Природозащитниците подчертават, че при проектите от този род страдат не само прасетата, а и маймуните по време на различните тестове. Според активистите за правата на животните това са примати, които загиват чрез мъчителна смърт. През 2019 година хората, които са против тези технологии, дори събраха цели 57000 подписа в рамките на петицията „Лекари срещу експериментите върху животни“.

Както често се случва, светът се раздели на два противоположни полюса. На единия край са притежателите на ферми с генномодифицирани прасета, които осигуряват донорски органи и могат да спасят хиляди човешки животи. От другата страна са активистите за правата на животните, които са на мнение, че по този начин страдат животни, които нямат никаква вина. Споровете продължават.