„Глобалният балон на въглеводородите“ и влиянието му на енергийния пазар до 2050 година

Авторите на ново научно изследване считат, че до 2035 година ще се наблюдава рязко падане на търсенето на изкопаемо гориво. Под заплаха са активите на нефтените компании в размер на трилиони долари.

Някои от най-големите държави, включително САЩ и Русия, значително зависят от експорта на изкопаемо гориво. Проблемът е, че този източник на национално богатство не е вечен. Днешната световна тенденция за използване на електромобили, нисковъглеродни технологии, висока енергийна ефективност и грижа за климата могат съществено да съкратят глобалното търсене на изкопаемо гориво. Това е предупреждението на авторите на научната работа, публикувана в Nature Climate Change в началото на седмицата. Авторите на изследването предупреждават, че наблюдаваният в момента преход към алтернативна енергетика противоречи на инвестициите в разкриването на нови местонахождения на въглеводороди. Това в крайна сметка може да доведе до крах на тази индустрия и до сериозен удар върху световната финансова система. Задава се невиждана досега криза.

Подчертава се, че само за две-три десетилетия активите на нефтените компании за трилиони долари могат твърде бързо и рязко да се обезценят. Тази перспектива бе наречена от учените „глобалния балон на въглеводородите“. Очаква се голям спад в търсенето на нефт и това ще се отрази на всички.

Авторите на научната работа са използвали компютърна симулация на модел на световната икономика, като е отчетено влиянието на природоохранителните мероприятия. В компютърния модел по-подробно е изследвано влиянието на вече подложените на риск активи от изкопаемо гориво (stranded fossil fuel assets, SFFA).

Анализът показва, че значителна част от днешните активи са в рисковата SFFA зона, дори и по днешната траектория на технологичното развитие, без да се отчита влиянието на новата политика по отношение на климата. Загубите в тази област ще бъдат значително по-големи, ако бъде приета политиката относно климата. Това е Парижкото споразумение относно климата за задържане на температурата не по-високо от 2°C от прединдустриалното ниво.

Резултатите от моделирането са показани и чрез диаграми, на които се вижда, че делът на бензина и дизеловото гориво започва да намалява още от около 2025 година. Именно това явление авторите на научната работа наричат „Глобалния балон на въглеводородите“.

А ако бъде приет най-твърдият вариант на Парижкото споразумение относно климата (много учени считат, че това е единственият шанс да се предотврати необратимият самоподдържащ се цикъл на глобалното загряване на атмосферата – парниковия ефект), то тогава пред енергийната промишленост възниква наистина кризисен сценарий. В този случай, загубите ще са още по-големи. Възможно е умножаване на загубите, ако някои държави на ОПЕК с ниска себестойност на нефта запазят добивите си на днешно ниво, въпреки бъдещото намаляване на търсенето.

Според аналитиците, в този най-лош случай, загубите от SFFA могат да достигнат от един до четири трилиона долара. Тоест, световното благосъстояние – всички световни активи и съответно, световната икономика, ще намалеят с тази сума. Според тази научна работа, при този сценарий ще има победители – това са нето импортиращите държави, включително страните от Европейския съюз, както и Китай. Ще има и сериозно губещи, включително САЩ, Русия и Канада – тези страни могат да останат със съвсем нищожен експорт на въглеводороди, заложени като приход в техния бюджет.

Изглежда че човечеството няма друг изход, освен да спасява екологията на планетата и трябва да намалява изхвърлянето на парников газове. Но се оказва, че дори и при подобно развитие, редица държави няма да могат да избегнат криза от непознат досега мащаб. Авторите на научната работа считат, че на глобално ниво отрицателните и положителните ефекти би трябвало да се уравновесят.

Научната статия е публикувана на 4 юни 2018 година в Nature Climate Change.