ГМО свинете срещу хепатит В и цирозата. 171 дни е новият рекорд за преживяемост на човек след ксенотрансплантация

Медицината е на ръба на нов вид донорство.

В Китай за първи път е трансплантиран на жив човек модифициран свински черен дроб. Експериментът е проведен от лекари от Университетската болница на Медицинския университет Анхуей в Хефей – те наричат операцията първата в света асистирана ксенотрансплантация на черен дроб. Преди това свински органи са били трансплантирани само на пациенти с документирана мозъчна смърт.

Реципиентът е 71-годишен мъж с тежка цироза, причинена от вируса на хепатит В, и хепатоцелуларен карцином. Поради изключително лошата си прогноза той не е бил подходящ нито за класическо хирургично лечение, нито за трансплантация на човешки черен дроб. За да му дадат шанс, хирурзите му имплантират спомагателен черен дроб от генетично модифицирано миниатюрно прасе от породата Дианан. Мъжът живее 171 дни – почти шест месеца – след операцията.

Органът на прасето е подложен на 10 генетични модификации: отстранени са гените, предизвикващи остро отхвърляне при хората, и са добавени човешки гени, за да може черният дроб да произвежда съвместими протеини. През първите 30 дни трансплантацията работи успешно – произвежда жлъчен сок и фактори за съсирване на кръвта. Не са наблюдавани признаци на незабавна или остра имунна реакция.

Но на 38-ия ден пациентът развива сериозно усложнение – тромботична микроангиопатия, типична за ксенотрансплантацията. Наложило се трансплантираният орган да бъде отстранен и лекарите успели да се справят с това усложнение. Общото състояние на пациента обаче остава нестабилно: той получава няколко стомашни кръвоизлива и умира шест месеца след интервенцията.

Въпреки това авторите на разработката подчертават, че експериментът е показал, че генетично модифицираният свински черен дроб може да изпълнява метаболитните функции в човешкия организъм за дълго време. Според ръководителя на изследването, професор Бейчън Сун, това е важна стъпка напред – въпреки продължаващите трудности с нарушенията в кръвосъсирването и имунното отхвърляне.

Самата идея дълго време е посрещана скептично: органът е смятан за твърде труден за ксенотрансплантация в сравнение например със сърцето или бъбрека. Но този случай може да преобърне трансплантологията с главата надолу. В Китай всяка година стотици хиляди хора се сблъскват с чернодробна недостатъчност, но през 2025 г. ще могат да бъдат извършени само около шест хиляди трансплантации. Разработването и прецизирането на техниките за ксенотрансплантация може да помогне за преодоляване на разликата между търсенето и наличността на органи.

Засега успехът е краткотраен. Но ако основните усложнения могат да бъдат овладени, технологията би могла да се използва при тежки състояния – като остро увреждане на черния дроб, влошаване на хроничните заболявания или рак. Разработчиците не изключват, че в бъдеще модифицираните органи могат да се използват не само в трансплантологията, но и в спешната медицина – като временни решения, докато се чака донорски орган.