Голямото преселение на работната сила – в САЩ и по света

Подобно на много други хора, Джош Фелдман открива, че работният му живот рязко се променя, когато пандемията от COVID-19 настъпва. Изолацията вкъщи със семейството се превръща в норма, дори когато той продължава да върши работата, която обича, Джош работи като вицепрезидент по лидерство и студентски опит в Hillel International, еврейска организация с нестопанска цел.

На него му е необходимо известно време, за да се приспособи към новия начин на работа и живот, точно както на милиони други. Но в крайна сметка се оказва, че са настъпили много промени в начина му на живот, които са довели до неговото работно и творческо изтощаване, настъпили след продължително наслагване на стрес, умора от онлайн начина на живот, десоциализация и продължително емоционално изцеждане вследствие на дистанцията, изолацията и студенината на онлайн начина на работа и живот. Джош преживява един от най-популярните феномени, срещу които служителите по целия свят се борят от години, но особено засилено от началото на пандемията, а именно бърнаут.

Въпреки усилията на неговия работодател да предложи гъвкаво работно време, Фелдман работи постоянно. Той често влиза в имейла си веднага щом се събуди сутрин и продължава да върши задачи, свързани с работата си, до късно вечерта, дори след като децата му вече са си легнали. Той се опитва да разнообразява живота си и да подобри нещата като интегрира редовни разходки в работния си ден, но все още се бори със силна преумора. И тъй като пандемията се проточва много повече, отколкото всеки е очаквал, датата на връщане в офиса на Фелдман и всички останали хора по света в неговото положение се проточва все повече и повече. Това започва да носи едно тягостно усещане на 40-годишния баща на три малки деца, който се чувства все по-стресиран и по-изтощен от всички предизвикателства на онлайн начина на живот и социалните ограничения.

„Дълго време работех по неустойчив начин. Тези неща са едно от най-големите предизвикателства и се променят много бавно“, казва той.

Накрая през август той избира да направи една радикална промяна. Фелдман напуска добрата си стабилна работа, за да създаде собствена организация с нестопанска цел. И той не е единственият, който предприема подобно решение.

През последната година милиони служители по целия свят, работещи на всякакви позиции, са напуснали работата си, сменяйки една компания с друга, често поради причини като по-добро заплащане, желание за промяна на социалната среда, настъпване на разнообразие, по-голяма гъвкавост в работното време, динамиката на работната среда и условията и други. Някои служители обаче сменят работното място и защото предишният им работодател може да е искал да ги върне обратно в офиса, а те са били почитатели на онлайн режима на работа, или е поискал задължителна ваксинация, макар че последното рядко е проблем в развитите страни, тъй като доброто образование, информацията и качествените институции си вършат работата, така че масовото ваксиниране при тях вече е приключило.

Каквато и да е причината за това обаче, това голямо „преселение“ на работната сила бързо променя картината на цели индустрии, като причинява резки трансформации в цели корпорации и сектори. На индивидуално ниво, за служителите, често тези промени означават преосмисляне на кариерата им. Други описват тези промени в живота си като част от едно „духовно пробуждане“, тъй като решават да работят по това да има по-добър баланс в живота им между работата и дома и семейството. Някои хора дори се преместват от големите градове, докато работят дистанционно по време на пандемията, а сега не искат да се връщат. Други намират изобилие от възможности за работа, която могат да изпълняват навсякъде, докато допреди пандемията са имали възможност да работят единствено в компании и институции, които са близо до техния дом – в по-широк или по-тесен периметър.

„Хората преосмислят живота си“, казва Анди Чаленджър, старши вицепрезидент в компанията за аутплейсмен Challenger Grey and Christmas. И това изглежда се проявява по всякакъв начин.

Работодателите, които обикновено се борят дори само да успеят да накарат кандидатите за чуят за дадено предложение за работа, не срещат малка съпротива. Междувременно офис служителите като Фелдман често правят дори големи скокове като неговия, а именно да отворят собствен бизнес.

Експертите казват, че всичко това вероятно ще продължи далеч след 2022-ра година.

Промяна на офис културата

Пандемията не само нормализира дистанционните режими на работа. Тя бързо промени и офис културата по целия свят.

Цифрите с напусналите са потресаващи. През април броят на хората, напуснали работата си за един месец, достигнаха 3,8 милиона, рекорд за всички времена, според Бюрото по трудова статистика на САЩ. През август тази стойност достигна 4,2 милиона. През септември удари нов рекорд – 4,3 милиона.

Всичко това идва и в момент на рекордно ниски нива на отчетена безработица, т.е. на хора, които не са заети и нямат собствен бизнес, но търсят работа. Тоест една сериозна част от хората, които напускат работа и не стартират бизнес, всъщност не търсят друга работа. Според данните за САЩ в момента в страната има 11 милиона отворени работни места.

„Намираме се в този наистина голям период на трансформация на работната сила в момента, когато пандемията даде на хората някои възможности и принуди много да спрат за малко и да си отдъхнат“, казва Рахаф Харфуш, автор на книгата „Hustle and Float: Reclaim your Creativity and Thrive in a World Obsessed with work“. „Това, което наблюдаваме в момента, е че, все повече хора си казват „Не искам да се жертвам толкова много за работата“, допълвай той.

Внезапна промяна

Някои икономисти не са напълно изненадани от настоящата ситуация и не я смятат за чак толкова голям прецедент.

„Много от тенденциите, които наблюдаваме в момента, са се случвали и преди“, казва Джулия Полак, главен икономист в ZipRecruiter. Тези тенденции включват пенсиониране на служителите родени в епохата на бейби бума, ниската раждаемост в определени десетилетия и преминаването към дистанционна работа и преди пандемията. „Въпреки това обаче, пандемията със сигурност ускори трансформацията поне с 20 до 30 години.“

Икономисти и експерти по труда казват, че всъщност в момента наблюдаваме комбинация от множество тенденции наведнъж. Първата и най-важна е коронавирусът, който е заразил повече от 286 милиона души по света и е убил повече от 5,3 милиона. Не знаем още колко души пандемията ще извади от работната сила, нито до какви трансформации предстои да доведе. Това, което обаче със сигурност наблюдаваме, е един голям процес, който ще предефинира взаимоотношенията между служители и работодатели.

Както добре знаем, веднъж въведени, едни социални придобивки, навици и преимущества впоследствие трудно могат да бъдат отнети, да не кажем, че е почти невъзможно. Онлайн режимите на работа и хибридните им варианти, възможността за изпълняване на повече дейности дистанционно, както и допълнителните ставки към заплатите, които някои компании дават на служителите си от началото на пандемията, съчетани с други социални бонуси като допълнителни почивни дни при нужда, ваканции и тиймбилдинги, за да се избегне професионалното прегаряне и допълнителното разнообразие, което работодателите се опитват да вкарат в работната среда са неща, които се установяват като трайни характеристики, които всеки един служител ще търси оттук занапред и работодателите, които не могат да ги предложат или искат да ги ограничат, ще изглежда все по-малко атрактивни и в крайна сметка могат да се окажат в трудна позиция на пазара на труда, смятат множество експерти в областта на човешките ресурси, подпора и мениджмънта на персонала. Дори компаниите, които върло искат да върнат служителите си присъствено на работа, постепенно осъзнават, че няма да могат да се върнат към офис динамиката и състоянието, което познавахме допреди пандемията – и това със сигурност бележи една промяна, която ще има качествен ефект върху работните процеси и качеството им. Предстои да разберем как тези промени ще се напаснат в отделните отрасли.