Горещата прегръдка на Слънцето: мисията на сондата „Паркър“ е в разгара си

След 6 години скитане в космоса сондата е готова за най-опасната си маневра.

Космическата сонда „Паркър“ се подготвя да постави нови рекорди в изследването на Слънцето. След повече от 6 години пътешествия в космоса сондата наближава последния етап от мисията си, който обещава да бъде най-вълнуващият.

На 6-ти ноември 2024 г. сондата Parker Solar Probe ще направи своята седма и последна гравитационна маневра в близост до Венера, която ще бъде от ключово значение за бъдещата ѝ траектория. Сондата ще прелети само на 317 км от повърхността на планетата, което ще ѝ позволи да „открадне“ част от нейната кинетична енергия.

Промяната в траекторията ще доближи Parker Solar Probe до Слънцето повече от всякога. На 24-ти декември 2024 г. устройството ще достигне рекордна близост до нашата звезда – само 8,86 слънчеви радиуса, т.е. около 6,2 милиона километра.

Но не само разстоянието ще бъде рекордно. Слънчевата сонда „Паркър“ ще постави и нов рекорд по скорост за космически апарати. Ако през 2023-2024 г. максималната скорост на сондата е била 176 км/сек, то след последната маневра в близост до Венера тя ще достигне невероятните 192 км/сек (или 691 200 км/час).

Толкова близко доближаване до Слънцето е възможно благодарение на уникалния топлинен щит на апарата. Той предпазва чувствителните инструменти от екстремните температури, което дава възможност за научни изследвания в непосредствена близост до нашата звезда.

По време на мисията си Parker Solar Probe вече направи много научни открития. Едно от най-интересните е откриването на така нареченото „магнитно превключване“ в слънчевия вятър – явление, при което магнитното поле сякаш се „огъва“ обратно към себе си, когато частиците се отдалечават от Слънцето.

Освен това сондата предостави уникални данни за короналните потоци – структури в слънчевата корона, които преди можеха да се наблюдават само от разстояние, например по време на пълни слънчеви затъмнения. Parker Solar Probe е първият космически апарат, който преминава през тези мистериозни образувания.

По време на прелитането около Венера камерите на апарата заснеха как облаците от нощната страна на планетата временно се разделят. Така Parker Solar Probe успя да заснеме повърхността на планетата. Изображенията след това напълно съвпаднаха с инфрачервените карти, получени по-рано от Magellan.

Сондата направи снимки и на другите планети в Слънчевата система. По време на петия си перихелий на 7-ми юни 2020 г. космическият апарат засне шестте най-близки до Слънцето планети, подредени в една линия: Марс, Сатурн, Юпитер, Венера, Земята и Меркурий.

С всеки нов перихелий – точката на най-голямо приближаване към Слънцето – погледът на Parker Solar Probe към нашата звезда става все по-впечатляващ. В сегашната си орбита в точката на максимално приближаване Слънцето изглежда 28 пъти по-голямо, отколкото го виждаме от Земята. Видимата му площ е над 750 пъти по-голяма!

Рекордното приближаване към Слънцето през декември 2024 г. обаче ще бъде не само триумф, но и началото на края за неустрашимия изследовател. Очаква се през 2025 г. екстремната топлина на Слънцето окончателно да преодолее защитата на топлинния щит и да извади космическия кораб от строя.

По време на мисията си сондата „Паркър“ направи 21 завъртания около Слънцето, като всеки път се приближаваше все повече до него. Апаратът е събрал безпрецедентно количество данни за нашата звезда, нейната корона и слънчевия вятър. Тези данни ще помогнат на учените по-добре да разберат процесите, протичащи в Слънцето, и тяхното влияние върху космическото време.

Въпреки че мисията на Parker Solar Probe е към своя край, нейното наследство ще живее още дълги години.