Давидов: По-лесно е да кажем какво не могат, а не какво могат американците да направят

В последните седмици в киберпространството се чу звън на оръжия и това не е добре за нас, обикновените интернет потребители. След като неизвестна страна проведе през миналата година високопрофилни атаки към Агенцията за управление на персонал и към мрежата на Данъчната служба на САЩ, а през тази, жертва на хакерски атаки станаха системите на Демократическата партия на САЩ и фонда за събиране на средства на Хилъри Клинтънза предизборната ѝ кампания, Вашингтон открито обвини Русия за атаките. Тези дни пък вицепрезидентът на Щатите Джо Байдън отправи недвусмислена закана към Кремъл, заявявайки, че САЩ ще отговорят на тези атаки и ще го направят, когато Путин най-малко очаква.

Разбира се, че във виртуалното пространство битките на „държавни хакери“ с техните колеги не са новост. Известни са т.нар. APT (Advanced Persistent Threat) атаки, които имат малко общо с традиционните хакерски атаки, които целят бърз взлом и кражба/нанасяне на вреда и то извършвани най-често с готови инструменти. APT атаките представляват високопрофилни кампании, изискващи често сериозни ресурси, както човешки и технологичен, така и експертен, а целта им е да останат колкото се може по-дълго под радара на целите им. Това обаче най-често са спорадични операции, неносещи сериозни вреди. Все пак имаме обаче и примери за кибервоенни действия. През 2008г. Израел и САЩ разработват програма „Олимпийски игри“, която ражда една от най-сложните зловредни програми. Самата акция е насочена към стратегиите на Иран за обогатяване на уран и представя поетапен сценарий, включващ няколко експлойта за незапушени уязвимости (т.нар. „0days“), компрометиране на процеса по обновяване на Windows (което може да се счете за атака към американска компания), използване на уязвимост за програмируемите логически контролери на Siemens и др. Вследствие на успешната атака няколко хиляди центрофуги, обогатяващи уран излизат от строя, а ядрената програма на Техеран е саботирана.

Миналата година пък, най-вероятно руски хакери близки до Кремъл оставиха половин Западна Украйна без ток.

До какво може да доведе конфликта между Русия и САЩ, който неприятно напомня за едни отминали вече времена, определяни като Студената война? По-лесно е да се каже до какво не могат да доведат, смята лидерът на Лигата за безопасен Интернет Денис Давидов.

„Технически те могат да направят с нас, каквото си поискат“, споделя той в интервю с „Московски комсомолец“. „По-лесно е да кажем какво не могат да направят. Не могат да пуснат наша балистична ракета или да предизвикат авария в някоя от атомните ни централи, тъй като, слава на Бога, нашите обекти от критично важната инфраструктура имат особени затворени мрежи, в които хакерите не могат да влязат“. Нужно е да се каже, че иранската мрежа в Натанц, която бива компрометирана също е била затворена. Атаката е дошла след като домашните компютри на инженери, работещи в централата са били заразени. Те са донесли червея в ядрената централа.

„Има случай, в който САЩ правят това в Германия. Те заразили компютри, които ползвали работещите в централата, а след това по някакъв начин са качили зловредния код в управляващите системи на станцията. Но всички си взехме поуки от този случай и изводите са направени“, обяснява Давидов. Не е ясно, дали Давидов не визира централата в Гудриммунген и открития зловреден код в местната атомна централа.

Защо е било направено това. Той е уверен, че това е било ясно предупреждение. „На тях им демонстрирали по съвсем ясен начин възможностите за манипулация на инфраструктурата им, а след това немците хукнали към Агенцията за национална сигурност на САЩ, за да оправят нещата“. Такъв сценарий в Русия не е реален, смята Давидов, тъй като не само софтуерното обезпечение в тези системи е руско производство, но и хардуера. „Те не разбират американски команди, даже и да ги пренесат на флашки“. Но не така стоят нещата в другите сфери, посочва Давидов, тъй като 90% от държавните органи използват американски операционни системи.

„Американците могат да отправят към сървърите на държавните ни учреждения обновление, след което всички компютри да се изключат. Също и телефоните. В състояние са да нанесат вреда на всичките ни болници, които имат връзка с Мрежата и могат да бъдат управлявани отвън“, допълва той, като изразява позиция, че именно тези опасности принуждават Русия да побърза със замяната на американски софтуерни и хардуерни системи с местни. Давидов е убеден, че смяната на софтуерното обучение може да се осъществи за месец. Обучението на служителите обаче да свикнат с новия интерфейс ще отнеме време.