Дали безпорядъкът на бюрото ви може да е признак на гениалност?

Много хора смятат, че бюрото отразява характера на човека – организираните хора държат на реда, докато творческите личности са склонни към хаотичност. Но може ли безпорядъкът на бюрото наистина да бъде свързан с гениалността? Някои известни личности, като Алберт Айнщайн, Стив Джобс и Марк Твен, са били известни с хаотичните си работни места. Изследванията показват, че безпорядъкът наистина може да е нещо повече от навик. Така че трябва ли да се стремим към перфектен ред или хаосът е съществена част от творчеството? Или това е само оправдание за онези, които не обичат да се занимават с подреждане?

Изследване за въздействието на безпорядъка и реда

През 2013 г. екип от учени от Университета в Минесота, ръководен от Катлийн Вохс, провежда проучване, в което решава да провери по какъв начин околната среда влияе на човешкото поведение и мислене. Проучването включва поредица от експерименти, при които участниците работят в две различни среди – чисто и организирано пространство и претрупана, хаотична среда.

Резултатите показват, че редът наистина насърчава хората към „правилно“ поведение. Тези, които са работили в чисто и подредено помещение, са били по-склонни да даряват пари за благотворителност, да избират здравословна храна и като цяло да бъдат по-съвестни.

Но най-интересното е друго – участниците, които са били в хаотична среда, са показали по-високи нива на креативност. В една от задачите хората трябвало да измислят възможно най-много нетрадиционни начини за използване на топче за пинг-понг. Тези, които работели на претрупано бюро, предложили повече оригинални и нетривиални идеи.

По какъв начин безпорядъкът влияе на мисленето?

От психологическа гледна точка редът символизира стабилност, спазване на правила и структурирано мислене. Когато човек работи в подредена, чиста среда, мозъкът му несъзнателно се настройва на традиционни подходи и доказани методи. Хаотичната среда, от друга страна, стимулира търсенето на нестандартни решения. Безпорядъкът принуждава мозъка да работи по различен начин, като помага да се отдалечим от познатите модели. Според авторите на труда подобна среда благоприятства „скъсването с традициите“ и отваря пътя към нови решения.

Това обяснява защо редица известни творци са работили в хаотична среда. Така например прочутото бюро на Алберт Айнщайн винаги е било разхвърляно, което обаче не му е попречило да направи велики открития. Самият той дори иронизирал това:

„Ако разхвърляното бюро е признак на разхвърлян ум, то за какво говори празното бюро?“.

Трябва да се каже, че творческите хора като цяло виждат света по малко по-различен начин.

Така например, според една известна известният учен и изобретател Томас Едисон обичал да заспива на стол с метална топка в ръка. Когато ръката му се отпускала, топката падала на пода с трясък и събуждала Едисон. Според самия изобретател това му помагало да намира решения на съществуващи проблеми, а също така му давало нови идеи. Деветдесет години след смъртта му учените стигат до извода, че тази странност на учения има основание. Неотдавнашно проучване показа, че хората, които се събуждат в момента на заспиване, няколко пъти по-добре намират решение на поставената задача. Необходимо е обаче да се събудите в кратък преходен период, т.е. когато човек все още не е напълно заспал, но вече не е буден. През този период мускулите се отпускат, което позволява на Едисон да пусне топката и веднага да се събуди. Това състояние може да не продължи дълго, понякога само една минута. Великите личности си имат своите методи и странности

Безпорядъкът, интелигентността и навиците на гениите

Психолозите и невролозите отдавна изследват връзката между различните навици и нивата на интелигентност. Някои проучвания показват, че хората с висок коефициент на интелигентност са по-склонни към нощен режим на живот, харесват черния хумор и дори предпочитат котките пред кучетата.

Доказано е също, че безпорядъкът е един от възможните признаци за творческо мислене и интелигентност. Важно е обаче да се разбере, че хаосът на работното място не прави човека автоматично гений. По-скоро безпорядъкът е само един от факторите, които могат да допринесат за развитието на нестандартно мислене.

Интересно е, че някои учени откриват паралели между склонността към безпорядък и нивото на любопитство. Хората, които не отделят време за поддържане на перфектна чистота, може би са по-ентусиазирани да откриват нови знания и идеи.

Струва ли си да се стремим към ред?

Подреденото бюро си има и своите предимства. Така например добре организираното работно място ви помага да намирате нещата по-бързо, намалява стреса и насърчава съсредоточаването. Освен това не всеки се чувства добре, когато работи в безпорядък. Някои хора се чувстват по-продуктивни в чиста обстановка и може да се чувстват некомфортно, ако наоколо цари хаос. Освен това безпорядъкът не е единственият начин да увеличите креативността си.

Струва си да вземете предвид и професионалната си среда. Например в някои области, като счетоводството, правото и медицината, вниманието към детайлите и чистотата са от съществено значение. В такива професии безпорядъкът може да има по-скоро отрицателни последици, отколкото ползи.

Така че желанието за ред или хаос до голяма степен е въпрос на лични предпочитания. Някои хора се нуждаят от перфектна чистота, за да бъдат продуктивни, докато други се чувстват по-комфортно в творчески безпорядък.

Като цяло връзката между безпорядъка и гениалността е интересна тема, която обаче няма еднозначен отговор. Резултатите от изследването съвсем не показват, че само дезорганизираните хора са способни на творчество. Ето защо е важно да се намери баланс между реда и хаоса, който е подходящ именно за вас. Ако безпорядъкът ви помага да мислите по-широко и да генерирате нови идеи, може би не си заслужава да се борите с него. А ако чистотата ви прави по-концентрирани, тогава редът е най-добрият ви съюзник. Главното е да създадете среда, която ви позволява да бъдете максимално продуктивни и креативни!