Дали Витлеемската звезда не е била комета, която е атакувала Земята? НАСА разгада 2000-годишната загадка на Коледа

Какво би било, ако влъхвите всъщност са били водени от обект от Облака на Оорт?

От години изследователите се опитват да разберат какво реално небесно явление би могло да бъде в основата на библейската история за Витлеемската звезда – яркият обект, който според Евангелието на Матей е показал на влъхвите пътя към младенеца Исус. Тази история се е превърнала в част от коледната култура, но нейната астрономическа същност продължава да бъде предмет на спорове. Дълго време най-разпространената версия се смяташе за рядко срещано сближаване на планетите. Сега се появи нов, далеч по-малко предсказуем кандидат – комета, която може да е преминала на необичайно близко разстояние от Земята.

Авторът на изследването, планетологът Марк Матни от НАСА, самостоятелно е извършил анализа. Той проучва древни китайски хроники, в които през 5 г. пр.н.е. се споменава за „звезда-метла“ – утвърден термин за кометите заради техните непостоянни опашки. Тези записи отдавна са обсъждани в опитите да се реконструира картината на небето от онази епоха, но за тях няма единно тълкуване. В текста се посочва, че яркият обект е останал в рамките на едно и също съзвездие в продължение на около 70 дни.

Интересът на Матни към проблема възникнал, докато работел в планетариума, където подготвяли коледно представление за звезда, която се издигала над южната част на небето и след това сякаш замръзвала в един момент. Създателите на програмата твърдели, че подобно нещо е невъзможно за реален обект, тъй като въртенето на Земята винаги кара звездите да се изместват на небето. Матни си спомня, че веднага е помислил, че нещо не е наред. Една дългопериодична комета от Облака на Оорт би могла да създаде илюзията за неподвижност, ако траекторията ѝ е насочена почти точно към наблюдателя.

В такава ситуация яркото тяло би изглеждало като точка, която остава неподвижна в един и същи сектор на небето в продължение на няколко часа или дори през деня на изключително малки разстояния. Както подчертава Матни, подобна конфигурация е възможна само при изключително рядко приближаване, сравнимо с разстоянието до Луната.

Не всички експерти обаче са съгласни с това тълкуване. Астрофизикът Ралф Нойхаузер от университета в Йена напомня, че древните астрономически записи обикновено са водени непълно, така че някои важни детайли може да са били изгубени или изопачени. Той подчертава, че поради тази причина всяка реконструкция на събитие, описано две хилядолетия по-късно в различен културен контекст, неизбежно е свързана с голяма степен на несигурност. Други учени също смятат, че опитите за намиране на точен астрономически прототип на дадена библейска история могат да доведат до спекулации, тъй като различните източници и традиции описват събитията твърде различно.

Матни признава, че запазените доказателства са явно недостатъчни за категорично заключение. Той не се стреми да определи точното естество на Витлеемската звезда, а само да покаже, че поведението на небесния обект, описано в библейската история, може да има реално астрономическо обяснение. Астрономът Фредерик Уолтър от университета „Стоуни Брук“ смята, че работата на Матни задава добра насока за съдебната астрономия – област, която се опитва да реконструира различни събития от далечното минало въз основа на фрагментарни исторически свидетелства.