Дарвин в 21-ви век: рецепта за оцеляване от кулинарите на апокалипсиса

Ето как еволюционната теория може да спаси света.

Канадският писател на научна фантастика Питър Уотс и еволюционният биолог Дан Брукс от Университета в Торонто обсъждат една от основните си теми през последните 40 години: предстоящия крах на цивилизацията. Техните прогнози са песимистични, но те предлагат и възможности за спасение.

Питър Уотс, автор на книгата „The Freeze-Frame Revolution“ (2018 г.) , и Дан Брукс, съавтор на „The Darwinian Survival Guide“ (2024 г.) , са убедени, че човечеството върви към колапс. Те прогнозират изчерпване на всички годни за земеделие земи до 2050 г. и възможен глобален колапс, който да започне през 2040 или 2050 г. В своите дискусии те отбелязват, че въпреки ясните признаци за предстояща катастрофа, човечеството продължава да върви по пътя на самоунищожението.

Брукс и неговият съавтор, екологът Салваторе Агоста, предлагат да се върнем към първоначалните идеи на Дарвин за оцеляването. Те смятат, че съвременното общество е изтълкувало погрешно концепцията за еволюцията, като е изместило фокуса от дългосрочното оцеляване към краткосрочните ползи. Те твърдят, че технологичните решения няма да помогнат – трябва да се промени поведението. Връщането към истинските принципи на дарвинизма може да даде отговори на настоящите проблеми и да посочи промените, необходими за оцеляването.

Брукс предполага, че след колапса само малцина ще оцелеят чрез един вид еволюционно гърло на бутилка. Той сравнява тези оцелели с Норвежката банка за семена, която съхранява растителни проби в случай на глобална катастрофа. Тези хора, с подходящите знания и обучение, биха могли да съкратят периода на възстановяване на цивилизацията от хилядолетия на няколко десетилетия. Почти като във Фондацията на Азимов.

Идеите на Уотс и Брукс са противоречиви. Техният подход е сравняван с култ, в който оцеляването е възможно само за малцина избрани, които са готови да приемат строги правила и промени. Авторите обаче изтъкват необходимостта от признаване на дългосрочните последици от действията на човечеството и значението на промяната на мисленето.

Брукс и Уотс предупреждават за предстояща криза и предлагат радикални мерки за оцеляване. Техните възгледи предизвикват както интерес, така и критика, но и в двата случая повдигат важни въпроси за бъдещето на човечеството и необходимостта да преразгледаме действията си днес.

Струва си да се отбележи, че независимо от това колко песимистични или радикални са тези идеи, те предлагат важно напомняне за необходимостта да осъзнаем и да се подготвим за възможните глобални промени.

Това изследване всъщност е нещо средно между апокалипсис и утопия, което предлага две възможности: да променим поведението си сега, но с големи разходи и да разширим цивилизацията или да не успеем да действаме и да я изградим отново в съответствие със същите тези принципи. Ако вземем последното, тогава нашата непосредствена цел трябва да се съсредоточи върху запазването на възможно най-много от положителните постижения на човечеството – от високите технологии до високото изкуство – за да съкратим времето, необходимо за възстановяване