Да мислиш, че си мъртъв, е рядко, но сериозно медицинско състояние

Мисля, следователно съществувам и съм жив. И все пак не всеки, който мисли, е съгласен с тази известна фраза на Декарт.

Някои хора с рядко невропсихично разстройство, известно като синдром на Котар, просто не могат да осъзнаят своето съществуване.

Често хората, страдащи от заблудата на Котар, мислят, че са ходещи трупове. Други пък се възприемат като духове без тела, които ще живеят вечно.

Независимо от конкретните варианти, пациентите със синдрома на Котар изживяват дълбоко изкривена реалност, в която отричат съществуването на телата си и ежедневните си нужди.

Често срещана последица е самоубийственото гладуване.

В един от случаите жена на средна възраст с анамнеза за тревожност и психоза започва да изпитва нихилистични заблуди. Тя е започнала да казва неща като: „Аз съм мъртва„. След това спряла да се храни и отказала да приема лекарства.

Друг случай е свързан с 49-годишен мъж, който престанал да се грижи за телесното си благополучие и започнал да раздава вещите си.

Той отказвал да се храни и смятал, че има зли хора, които искат да го убият. Седмица след като бил приет в болница, пациентът казал на лекарите, че вече е мъртъв и че „стомахът му не работи, черният му дроб е разложен, мозъкът му е парализиран, а на лицето му липсва кръв“.

Той останал неподвижен в леглото си и твърдял, че чува гласове, които му казват, че е дявол.

Понастоящем в научната литература съществуват около стотина подобни случая.

Първият регистриран случай датира от 1880 г., когато френският невролог Жул Котар описва нов вид депресия, характеризираща се с „тревожна меланхолия, идеи за проклятие или отхвърляне, нечувствителност към болка, заблуди за несъществуване на собственото тяло и заблуди за безсмъртие“.

Пациентката, която той описва, е 43-годишна жена, която твърди, че няма мозък, нерви, стомах и дори душа.

Тя също избягвала да се храни, защото се смятала за вечна.

Няколко седмици след като лекарите ѝ предписват арипипразол – лекарство, използвано за лечение на шизофрения, симптомите ѝ се подобряват.

Днес някои учени подозират, че болестта на Котар може да не е самостоятелно заболяване, а симптом на основни проблеми като биполярно разстройство, шизофрения, депресия или предишна употреба на наркотици и/или припадъци.

През 2018 г. преглед на болестта на Котар установи, че трима от четиримата пациенти, които твърдят, че умират, са имали впечатлението, че вируси или буболечки ги изяждат отвътре навън.

Един 35-годишен пациент смятал, че усеща червеи в мозъка си.

Друг пациент попитал лекарите си: „Защо трябва да ям, когато вече съм мъртъв?“.

И до днес не се знае почти нищо за синдрома на Котар или защо симптомите му се припокриват с други здравословни състояния.

Прегледът на литературата за болестта на Котар показва, че почти 90% от пациентите имат депресивни симптоми, а 65% – тревожност.

Една част от пациентите съобщават за слухови или зрителни халюцинации.

Добрата новина обаче е, че тези ужасяващи симптоми могат да бъдат ефективно лекувани.

Антипсихотици, антидепресанти, психотерапия и дори електрошокова терапия са типични методи на лечение, които дават положителни резултати.

В най-добрия случай пациентите със синдрома на Котар могат да се измъкнат от изкривената си реалност само след две седмици медикаментозна терапия.