Десетичната запетая е със 150 години по-стара, отколкото мислеха историците

Мощният изчислителен инструмент води началото си от италиански ренесансов математик.

Неотдавнашен анализ на астрономически таблици, съставени от италианския търговец и математик Джовани Бианкини през 40-те години на XIV в., показа, че десетичната запетая е изобретена около 150 години по-рано от предполагаемото досега време. Историците твърдят, че това откритие променя из основи представите за произхода на един от основните математически принципи. Както и, че показва, че Бианкини, който е имал икономическо образование за разлика от колегите си астрономи, може да е играл по-важна роля в историята на математиката, отколкото се считаше досега. Откритията са публикувани в списание Historia Mathematica.

Хосе Чабас, историк по астрономия в университета Помпеу Фабра в Барселона, Испания, нарича откритието „много интересно“. Той казва, че десетичната запетая е била „стъпка напред за човечеството“, улеснявайки и ускорявайки изчисленията, които са в основата на съвременната наука и технологии. Досега се считаше, че десетичната запетая се появява за първи път в астрономическа таблица, съставена от немския математик Кристофър Клавий през 1593 г. Сега стана ясно, че „вдъхновението е дошло от Бианкини“, казва Шабас.

Бианкини е работил като венециански търговец, преди да стане управител на имението на могъщата фамилия Д’Есте, която по това време управлява херцогство Ферара. Докато управлява активите и инвестициите, Бианкини отговаря и за съставянето на хороскопи. А за това са му били необходими познания по астрономия. Той публикува няколко статии на теми, вариращи от движението на планетите до предсказването на затъмненията.

Глен ван Бруммелен, историк по математика в университета „Тринити Уестърн“ в Лангли, Канада, се надява, че работата на Бианкини ще помогне да се изясни как и кога знанията за ислямската астрономия са достигнали до Европа. Въпреки това, както посочва Ван Бруммелен, много от идеите на Бианкини са резултат от собственото му творческо мислене.

По онова време европейските астрономи използват единствено шестдесетичната система, наследена от вавилонците. Тя се използва и до днес за обозначаване на географската ширина и дължина, както небесна, така и земна. Въпреки това Бианкини разработва своя собствена десетична схема за опростяване на изчисленията, която е ключова в неговата работа.

Докато изучава трактата на Бианкини, написан през 40-те години на XIV в., Ван Брумелен открива използването на десетична бройна система. Както и на десетична запетая, подобна на съвременната. Това откритие е направено по време на математически лагер за ученици и предизвиква голям ентусиазъм сред изследователите.

Тригонометричните таблици на Бианкини, включително таблицата за синуса, демонстрират използването на десетични дроби с десети, стотни и хилядни. Това потвърждава, че Клавий вероятно е заимствал идеята за десетичната запетая от своя предшественик.

Откритието на Бианкини има дълбоки последици не само за астрономията, но и за цялата наука. Това е така, понеже то позволява много по-голяма точност на измерванията и открива нови възможности за научни изследвания. Сега историците призовават за преоценка на приноса на Бианкини за развитието на математиката, като подчертават ключовата му роля в историята на десетичната система.