Джон Тернус може да замени Тим Кук на поста главен изпълнителен директор на Apple – какво се знае за него?

Не е тайна, че Тим Кук е човек в зряла възраст. Той е на 65 години. Все по-рядко се появява на презентации и пресконференции, като делегира ролята си на публично лице на други хора. Източници от вътрешни кръгове споделят, че той често споменава за умората си и желанието си да се оттегли от активната си дейност на чело на Apple.

Мнозина смятат за най-вероятен наследник на Кук Джон Тернус, настоящият вицепрезидент по хардуера на Apple, който отговаря за цялата „желязна“ страна на продуктите на Apple.

В професионалната си дейност той се подчинява изключително на Тим Кук, т.е. е един от най-важните хора в компанията. За него се знае малко извън рамките на кариерните му постижения и неуспехи. Той няма профили в социалните мрежи и не коментира световните събития в медиите. Едва през последните няколко години започна да прави някои публични изяви и изказвания, като цяло с рекламен характер, при които демонстрира продуктите на Apple.

В тази статия ще разберете кой е Джон Тернус, с какво се занимава в Apple и дали наистина има шансове да стане новият главен изпълнителен директор на мултимилиардната корпорация.

Ранна кариера

51-годишният Джон Тернус има не толкова разнообразна, но успешна професионална кариера. Тя започва веднага след завършване на университета. Профилът му в LinkedIn показва, че е започнал да учи през 1993 година. Изборът на алма матер е бил претенциозен: Тернус е получил бакалавърска степен по машинно инженерство в университет от Бръшляновата лига – този на Пенсилвания. Бакалавърската степен е била последният етап от подготовката на Тернус преди да започне реалната си кариера.

Той го завършва с важен проект, за да придаде тежест на собственото си портфолио. За свой финален проект (дипломна работа), той избира разработката на механизирана ръка-манипулатор за парализирани хора. Тя можела да се управлява само с движения на главата. Журналистите от Apple Insider отбелязват, че оттам е започнало неговото увлечение по роботиката и хардуера.

1997 година бележи не само края на студентския живот на Тернус, но и намирането на работа в доста утвърдената компания Virtual Research Systems Inc, където той работи до 2001 година. В интернет има доста малко информация за тази компания – кратко досие на Bloomberg, няколко декларации и стари брошури с нейните продукти. Въпреки това, на LinkedIn страницата на президента на компанията, Евън Йимън и на някои други източници се твърди, че компанията се занимава с разработването и производството на дисплеи за пазарите на виртуалната реалност, както и за пазарите на симулациите. Джон Тернус е работил в нея като инженер, по-специално в производството на очила и аксесоари за виртуална реалност.

Apple и първите успехи

Веднага след като напуска тази на пръв поглед малка компания през 2001 година, младият специалист е нает от престижната корпорация Apple, в която Тернус работи и до днес – вече почти 25 години. В началото той е бил инженер в отдела за разработка на монитори за Mac – Apple Cinema Display. След три години работа получава повишение до мениджър на екип.

В тази връзка Стив Сайфърт, първият шеф на Тернус в Apple разказа за работата на новия мениджър. Тернус избрал стратегията да бъде „един от момчетата“ в екипа. Вместо да се затвори в изолиран офис на етажа за мениджъри, той останал сред екипа, за да мотивира служителите. Много медии споменават тази история в контекста на уменията на Тернус да управлява големи група хора. Същото поведение той демонстрира, когато му бил предложен офиса на Сайфурт, който напусна Apple през 2011 година. Тогава Тернус отново последователно отказал, за да остане с екипа.

Истинска крачка напред за Тернус е повишение през 2005 година

Тогава Тернус е назначен за ръководител на един от отделите по хардуерно инженерство, а именно в направлението за персонални компютри. Той оглавил създаването на серията iMac G-5, чийто монолитен дизайн напомняше други продукти на Apple като iPod.

2013 година донесе на Тернус още едно значително повишение

Той зае поста вицепрезидент по хардуерно инженерство, като стана дясната ръка на ръководителя на отдела, Дан Рикио. Освен компютрите iMac, от този момент нататък той трябваше да разшири влиянието си и върху разработката на таблетите iPad. Различни източници твърдят, че Тернус е бил ключова фигура в разработката и производството на iPad в последващите години. Изглежда, че именно той е станал един от инициаторите за въвеждането на iPadOS вместо iOS в тези устройства. Тази замяна се аргументираше с факта, че iOS не позволяваше да се достигне пълният потенциал на хардуерната мощност на таблета на Apple. Операционната система, разработена първоначално за iPhone не беше в състояние да работи достатъчно качествено с големи екрани. При него iPad се подобри и с въвеждането на стилуса Apple Pencil. Освен това Тернус работеше върху разработката на магнитното зареждане на устройствата MagSafe.

Впоследствие управленските правомощия на Тернус се разшириха и обхванаха отдела за iPhone, където той работеше върху 12-тото поколение на смартфона и дори слушалките AirPods, като вероятно се възползваше от собствения си опит във Virtual Systems Research.

Сред интересните факти за неговите иновации може да се спомене как през 2018 година той предлага да се добави LiDAR технологията към Pro версиите на iPhone. Тя позволяваше с помощта на лазер да се измерват дължината и разстоянието до повърхността, както и да се сканира оптически околната среда за анализ на пространството. Това значително повиши цената на смартфона: компонентите на тази модификация струваха минимум 40 долара. Именно затова компанията ги въведе именно в Pro версиите – Тернус смяташе, че това ще бъде важно за професионалистите, феновете и хората, които се интересуват от конкретна технология, а не за средностатистическите купувачи на техника на Apple.

През 2020 година се случи нещо, което донесе на Apple ръст на печалбите и технологична автономност. Тернус се счита за основния инициатор на прехода от процесори Intel към собствени чипове на Apple. Изглежда, че именно този ход е изиграл главната роля в личното му професионално израстване.

От 2021 година досега Тернус заема поста старши вицепрезидент по хардуера в Apple. От своя страна Ден Рикио, бивш вицепрезидент се концентрира върху допълнената и виртуалната реалност в Apple. През този период компанията отбеляза огромен ръст на приходите: както от продажбата на стоки, така и от услуги.

Или това е магическо съвпадение, или Джон Тернус наистина си знае работата и умее да печели пари. Каквато и да е причината за печалбите, тази година даде на Тернус възможност да работи върху iPhone и Apple Watch, освен вече споменатите области на неговите „интереси“.

По този начин той стана ръководител както на обичайната продукция, така и на експерименталните направления на Apple. Например, Тернус ръководеше разработката на iPhone Air. През 2025 година той пое управлението на свръхсекретното подразделение по роботика на компанията, за постиженията на което засега нищо не е известно. През тази година Тернус получи допълнителни правомощия като изпълнителен спонсор (executive sponsor) на отдела за дизайн, като по същество вече има влияние и върху управлението на всички дизайнерски екипи: това се отнася както за хардуера, така и за софтуера.

Не всичко, което блести е злато

Както справедливо се отбелязва, всеки има своите неуспехи. Такова е е съдбата и на Тернус. Въпреки че списъкът с погрешни решения не подкопава неговите лидерски способности, това също трябва да се има предвид при оценката на кандидатурата му за поста на главен изпълнителен директор.

Именно на Тернус (но не само на него) потребителите на Macbook Pro трябва да благодарят за въвеждането на Touch Bar – замяната на горните бутони на клавиатурата с лента от сензорен екран, която получи противоречиви отзиви. В крайна сметка Apple я премахна от новите си лаптопи.

Тернус е отговорен и за клавиатурите на Apple с „butterfly“ механизъм, които се използваха в лаптопите на компанията от 2015 до 2019 година. Идеята беше проста – да се намали дебелината на MacBook с помощта на по-тънка клавиатура. В действителност се оказа, че тънкият механизъм на клавишите се справя по-лошо с извеждането на дребни отпадъци. Затова тези клавиатури често започваха да дават проблеми и да се чупят. Самият механизъм беше толкова компактен и деликатен, че пластмасовите „крачета“, към които бяха закрепени капаците на клавишите се чупеха много лесно, ако потребителят искаше сам да почисти клавиатурата. Това, разбира се, доведе до съдебни искове, които Apple трябваше да уреди с изплащането на 50 милиона долара на засегнатите клиенти.

Тернус също така се опита да оправдае провала на Apple в областта на развитието на изкуствения интелект

В интервю от 2023 година, когато беше попитан за изоставането на компанията в тази област, той просто се изсмя на идеята, че Apple изобщо трябва да се тревожи за това. Последните интервюта показват промяна в мнението му. Той вече намеква, че целта е да се използва изкуствен интелект, но не като някаква отделна голяма функция, която да привлича вниманието: В същото време близки до него служители споделят вътрешна информация, че той все пак осъзнава необходимостта от по-мощен подход към технологиите с изкуствен интелект.

Според отзивите на неговите подчинени, Джон Тернус обикновено прави впечатление на учтив ръководител, но по време на разработката на Vision Pro той демонстрира нехарактерна за него строгост. Причината била технически пропуск: инженерите установили, че настоящото поколение AirPods Pro не е в състояние да предава аудио с изключително ниско закъснение поради липса на необходимата честота. Тъй като тази функция беше от решаващо значение за потапящото изживяване с Vision Pro, компанията се наложи спешно да пусне обновена версия на слушалките в края на 2023 година. В резултат на това купувачите на Vision Pro за 3500 долара се сблъскаха с факта, че за да получат обещания звук без закъснения, трябваше да платят още 250 долара за нови слушалки AirPods.

В този случай Джон Тернус наруши образа си на „добро момче“, като започна да търси виновни за ситуацията сред подчинените си. Това доведе до конфликти в екипа, които дори принудиха старши мениджъра на отдела за AirPods да бъде преместен в друг отдел на компанията.

В негова защита може да се каже, че Тернус е бил много скептичен към самата идея за Vision Pro, както отбелязват в Bloomberg. По подобен начин инженерът реагира и на концепцията за електромобил на Apple, която впоследствие беше заровена в чекмеджето. Той сметнал и двете инициативи за провалени.

Достоен наследник или обикновен топ мениджър?

В крайна сметка като кандидат Джон Тернус е подходящ за ръководството на сложни управленски структури. Той има „лоши дни“, но това се компенсира от количеството пари, което генерира за Apple през последните години.

Може да се отбележи и публичният му образ в медиите: засега той е малко известен „сив кардинал“, който трябва да се снабди с медиен капитал, с което се занимават пиар специалистите на компанията, организирайки нови интервюта и изяви на Тернус.

Въпросът все още не е окончателно решен – това е въпрос на време. Съществува, например, вариантът Сабиг Хан да бъде избран за главен изпълнителен директор – по свой начин обоснован и разумно обоснован ход. Въпреки това, Тернус притежава много повече безспорни качества, които всички анализатори отбелязват: той е зрял (51 години – чудесна възраст за главен изпълнителен директор); той е лоялен към Apple, тъй като е работил там 25 години; той има значителен технически опит, както и умения за ръководство както на хардуерни, така и на софтуерни иновации; служителите на Apple го харесват.

Критиците признават тези качества на Тернус, но му противопоставят друг въпрос: ще успее ли той някога да създаде наистина революционен продукт? „Ако искате да пускате iPhone всяка година, Тернус е вашият човек“, каза бивш служител на компанията, имайки предвид, че Тернус е мениджър, но не е визионер-новатор. Такива забележки трябва да се вземат под внимание, макар че не бива да се съди по тях за неговите таланти като директор. Джон Тернус може да бъде надежден избор за Apple в търсенето на лидер за следващите 10-15 години развитие на компанията.