Добивът на Биткойн в Китай бележи прогресивен спад

Нови данни показват, че добивът на биткойни в Китай бележи прогресивен темп на рязък спад в резултат на репресиите и регулациите на местната комунистическа партия.

Изследване на Кеймбриджкия център за алтернативни финанси (CCAF) установява, че делът на Китай в добива на криптовалутата биткойн е спаднал от 75,5% през септември 2019 г. до 46% през април 2021 г., при което трябва да отбележим, че към месец април Китай все още не беше предприела по-суровите мерки, които са факт днес – като например изрично да забрани на всички финансови и банкови институции на територията на страната да не оперират с крипто валути, както и да започне преследването на някои сериозни ферми за добив в провинциите си.

Данните също разкриват, че Казахстан в момента се е превърнала в третата по значимост държава за добив на биткойн в света. Майнърите печелят пари, като създават нови биткойни и поддържат блокчейн мрежата, като верифицират транзакциите през нея, реално за която дейност, получават възнаграждението под формата на биткойн или друга крипто валута, но за целия този процес са необходими огромни количества енергия и компютърни изчислителни ресурси.

Глобалният добив изисква огромни количества изчислителна мощност, която от своя страна, тъй като в почти всички случаи използва неекологични източници на електроенергия, консумирана във високи количества, допринася значително за глобалните въглеродни емисии.

Индексът за потребление на електроенергия в Кеймбридж на CCAF показва, че по време на написването на този материал, поддръжката на биткойн системата консумира почти толкова електроенергия годишно, колкото цялото население и всички предприятия на Колумбия.

Китай се раздвижи

През юни китайските власти предприеха решителни действия срещу биткойните. Властите наредиха на банките и всички други платежни платформи да преустановят задължително поддръжката на транзакции с цифрова валута, което доведе до значително спадане на цените, както и преустановяване на добива от много майнъри. Данните от CCAF обхващат периода преди репресиите, но показват, че делът на Китай в световната майнинг мощност вече е намалял значително преди тази решаваща стъпка на китайските власти.

Изследователите от Кеймбридж отбелязват, че репресиите, веднъж влезли в сила, на практика са довели до изчезването на цялата майнинг мощност на Китай „за една нощ“, като много майнъри са продали своето оборудване и са се отказали от тази дейност, но по-голяма част от крипто инвеститорите, които сега са се оказали в неизгодно положение, просто решиха да пренесат своята дейност в други страни, в които няма такива регулации и репресии – независимо дали самите те ще емигрират. Въпреки това, цените на биткойна остават потъващи, като много икономически анализатори смятат, че през следващите месеци ни очаква т.нар. „мечи пазар“ – т.е. процес на продължително намаляване на цените при продажба на крипто активите като цяло.

Но експертите смятат, че крипто майнърите са изключително мобилни и ситуацията бързо може да се обърне.

„Занимаващите се с добив на криптовалута просто опаковат цялото свое оборудване в транспортни контейнери и пренасят платформите си директно в друга страна – така че всъщност те представляват мобилни центрове за данни, като тяхната дейност може лесно да бъде изнесена извън Китай, без това да им струва особено много“, смята Дейвид Джерард, автор на Attack Of The 50 Foot Blockchain.

Не е ясно накъде точно се запътват китайските инвеститори в биткойн, но данните показват, че географията на крипто добива е започнала да се променя още преди окончателните репресии на Китай.

Казахстан, страна, богата на изкопаеми горива, отбелязва почти шесткратно увеличение на добива – увеличавайки дела си от 1,4% през септември 2019 г. до 8,2% през април 2021 г.

Според американското министерство на търговията 87% от електроенергията в Казахстан „се генерира от изкопаеми горива“, като въглищата представляват 70% от енергийните източници на страната. Понастоящем Казахстан е третата по големина сила в добива на биткойни, заставайки зад САЩ, чиито дял в световната добивна мощ също нараства значително – до 16,8%.

Данните разкриват и една добре позната тенденция за тесните връзки между източниците на евтина електроенергия и добива на биткойни. Изследователите предполагат, че се наблюдава сезонно придвижване на добива на криптовалути към някои китайски провинции, където регулациите на властите не са толкова широко застъпени, като освен това в тях има наличие на водноелектрическа енергия. Така добивът на криптовалуи се премести от северната провинция Синцзян, чийто основен източник на електричество са ТЕЦ централите, към южната провинция Сичуан, в която има изобилие на хидроенергия, особено през дъждовния сезон.

Изследователите отбелязват, че тази сезонна миграция на крипто добива е повлияла съществено на енергийния профил на биткойн индустрията в Китай, като добавят към своите анализи, че изследването им илюстрира сложността на оценката на въздействието върху околната среда от криптовалутите.

Миграцията обаче със сигурност не е решение – по-хлабавите мерки за преследване на крипто майнърите в Съчуан може временно да привлича вниманието им, но не трябва да забравяме, че през юни провинцията също забрани добива на популярната криптовалута.

Ще тръгне ли крипто вълната към Латинска Америка?

На напълно другия полюс са някои държави в Латинска Америка, като Ел Салвадор, които искат да направят криптовалутите основно законно разплащателно средство на своята територия, позиционирайки го наравно с американския долар и други конвенционални валути. Някои анализатори смятат, че крипто инвеститорите могат да се насочат към тях, но изгледите за това не са особено големи – тези страни рядко имат необходимата енергийна, комуникационна и технологична инфраструктура.