Дори учените не могат да се съгласят как обществото трябва да се бори с COVID-19

Доста често на хората от цял свят се казва да слушат само учените и официалните власти, що се отнася до COVID-19 пандемията. Оказва се обаче, че нещата не са толкова прости.

В началото всички ни беше страх, започнахме да проучваме неща като числото на репродукция на вируса, означено с R, или пък за имунния отговор. Вече минаха месеци и може да се каже, че сме се превърнали във „ветерани“ по темата.

Оказва се, че учените, както и политиците, не могат да стигнат до консенсус. Не можем сляпо да следваме науката, защото в момента тя не може да даде нещо различно от различни интерпретации на непълни доказателства с недоказана достоверност.

Истината е, че трябва да предизвикваме учените, точно както го правим с политиците. Трябва да ги питаме за ясно обосноваване на тезите им, да влизат в дебат по отношение на алтернативните цели. Трябва да слушаме различни гледни точки.

Със сигурност сте забелязали, че в България, както и навсякъде по света има два основни лагера

От едната страна имаме лекари, учени и политици, които смятат, че застрашени от фатален изход са най-вече старите хора и хората с много придружаващи заболявания. На тях трябва да бъдат наложени по-строги мерки, докато на всички останали трябва да се позволи да живеят живота си пълноценно и без толкова ограничения. Когато въпросните хора живеят без сериозни ограничения, те постепенно ще изкарат болестта, без сериозни последствия. Колкото повече хора са изкарали, толкова повече придобиват имунитет и възможността за пламване на нови огнища намалява постепенно. Това е така нареченият стаден имунитет.

От другата страна виждаме отново лекари, учени и политици, които бягат от тази теза като дявол от тамян

До такава степен, че неколкократно се отказва дебат по темата. От там твърдят, че няма реална възможност да изолираме хората с най-висок риск от усложнения. Няма как да сложим преграда между тях и всички останали. Освен това, те се възпротивяват на идеята за стаден имунитет. Звучи много добре на теория, но на практика не е ясно колко време трае въпросният имунитет. Съответно, ако оставим хората, макар и в не рискови групи, можем да разпалим собственоръчно големи огнища.

Те настояват, че до излизането на ваксина или успешно лечение, както и до доказване на продължителността на имунитета, хората трябва да са готови за нови мерки.

Но тук идват други въпроси?

• На коя страна трябва да се доверим и на база на каква информация тя прави изводите си?
• Доколко трябва да мерим щетите от COVID-19 срещу щетите върху икономиката?
• Трябва ли да вземем предвид щетите върху психическото здраве на хората?
• Трябва ли да се учим от опита на други държави или техните предизвикателства не могат да са идентични с нашите?

Поне що се отнася до първия въпрос, в доста от случаите двете страни боравят с един и същи комплект информация. Просто тази информация се интерпретира по различен начин.

Какво мислите вие?