Ново изследване на древната история разкрива колко опустошително би било за планетата ни и за всички нас, ако арктическите вечно замръзнали ледници се стопят.
Вечно замръзналата зона на Арктика се е размразявала или е рухвала поради други причини три пъти през последните 27 000 години, според информация от E&E News. Всеки път това е било съпроводено с изпускане във въздуха на огромни количества изолиран въглерод. Ако глобалните климатични промени продължат неконтролируемо, същото може да се случи и с нас.
Порочен кръг
По време на предишното размразяване количеството въглерод, отделено от вечно замръзналата зона на Арктика, се е увеличило с цял порядък над нивата преди размразяването, според изследване, публикувано в петък в списание Science Advances.
Това означава, че ако искаме да управляваме изменението на климата и да предотвратим най-лошите резултати по пътя, трябва да се предприемат действия по-скоро, отколкото по-късно. В противен случай можем да предизвикаме неумолима каскада от отделяне на въглерод, докато Арктика се стопи.
От жизненоважно значение е да намалим темповете на това размразяване, ако искаме да имаме някакъв шанс да постигнем климатичните цели, заложени в Парижкото споразумение от 2015г., тъй като въглеродът, който може да бъде отделен от вечно замръзналите райони на Арктика, ще елиминира значението на всяко намаление на въглеродните емисии, което ще постигнем чрез промени в производството и потреблението на хората.
„Всяко освобождаване на въглерод от размразяването на вечно замръзналите райони на Арктика означава, че ще има по-малко място за антропогенно отделяне на парникови газове в бюджета на климата на Земята, преди да бъдат достигнати опасните прагове, в които формите на живот, които познаваме днес на нашата планета, може и да не съществуват“, каза Örjan Gustafsson, съавтор на изследването и изследовател от Стокхолмския университет, за E&E.
„Единственият начин да се предотврати отделянето на затворените парникови газове в тази вечна замръзналост на Арктика, е да се смекчи глобалното затопляне на климата чрез намаляване на антропогенните емисии на парниковите газове. Ситуацията е един порочен кръг, от който обаче все още имаме надежди да излезем, но трябва да предприемем спешни и навременни действия.“, заключва той.