Дълбоководните организми образуват океанското дъно на дълбочина 7,5 км

Следи от организми, открити в седименти на 7,5 километра под повърхността на океана, показват как организмите, живеещи в дълбокото море, създават своя собствена среда. Анализ на седиментните ядра от Японската падина в Тихия океан,  представен в Nature Communications, разкрива доказателства за ровене и хранене от тези дълбоководни обитатели.

Зоната Хадал — най-дълбоката част на океана, разположена на дълбочина над 6 км и състояща се от дълги, тесни, изолирани ровове. Малко се знае за екосистемите в тези среди и още по-малко за биотурбацията (преработката на седиментите на морското дъно от живите организми), което е ключов процес, засягащ кръговрата на хранителните вещества и функционирането на екосистемата. Освен това следите, оставени от биотурбиращите организми, като дупки, могат да служат като запис на поведението на организмите в екосистемата.

Юси Ховикоски и колегите му са анализирали 20 седиментни ядра от дълбочина 7,5 км в Японския изкоп от холоценски седименти. Използвано е рентгеново сканиране за изследване на структурата на утайката и комбинирано с геохимични данни и данни за размера на зърната от самата утайка. Въз основа на тези ядра авторите са успели да покажат, че утайката се формира от гравитационни потоци — събития, при които утайката и други материали се утаяват върху морското дъно от краищата на изкопа отгоре.

Авторите демонстрират как тези отложени седименти първоначално се колонизират и биотурбират от организми, които използват новите богати на хранителни вещества и наситени с кислород дънни седименти. Ранните колонизатори потенциално биха могли да включват холотури (известни като морски краставици). Авторите предполагат, че докато органичната материя се разлага, дънната утайка се насища с кислород. Тази последна фаза на колонизация се характеризира с наличието на безгръбначни видове, които използват микробни общности.

Документирането и описването на тези следи в дълбоководните седименти е важно за хвърлянето на светлина върху една слабо разбрана екосистема, заключават авторите.