Дълготрайната цена на лечението: Някои антибиотици променят микрофлората за цели 8 години

Изследователи от университета в Упсала установиха, че антибиотиците могат да имат дългосрочен ефект върху чревния микробиом. Според проучването, проведено сред почти 15 000 души, промените в състава на чревните бактерии могат да се запазят в продължение на четири до осем години, дори и след еднократен курс на лечение.

Чревният микробиом е общност от микроорганизми, която играе важна роля за храносмилането, имунната система и цялостното здраве. Въпреки че антибиотиците спасяват живота при сериозни инфекции, проучванията свързват честата им употреба и с повишен риск от някои заболявания, включително диабет тип 2 и стомашно-чревни инфекции. Смята се, че едно от възможните обяснения е именно промяната на микробиома.

В новото проучване учените са анализирали данните от 14 979 възрастни в Швеция, като са сравнили информацията от националния регистър на лекарствата (страната контролира всички антибиотици, отпускани в аптеките) с резултатите от анализа на чревния микробиом. Това позволило да се сравни микробиомът на хора, които са приемали различни антибиотици, с тези, които не са получавали такива лекарства.

Резултатите показаха, че дори еднократният прием на някои антибиотици може да остави дългосрочна следа върху състава на чревните бактерии.

„Виждаме ясна връзка между употребата на антибиотици, използвани преди четири до осем години, и човешкия микробиом днес“,

казва Габриел Балданзи, първи автор на изследването.

Хората, които не са приемали антибиотици през последните осем години, са имали средно 350 различни вида бактерии в червата си. При тези, които са получавали такива лекарства, видовото разнообразие е било по-ниско. А ефектите варирали значително в зависимост от вида на лекарството. Най-ясно изразени промени са наблюдавани след клиндамицин, флуорохинолон и флуклоксацилин.

За разлика от тях Penicillin V, който често се предписва при извънболнични инфекции, е бил свързан само с малки и краткотрайни промени в микробиома.

Според ръководителя на изследването Тове Фол резултатите могат да помогнат за изготвянето на бъдещи препоръки за употребата на антибиотици. Например, когато се избира между две еднакво ефективни лекарства, може да се предпочете това, което има по-малко въздействие върху чревния микробиом.

Учените възнамеряват да продължат да наблюдават участниците в проучването. Сега почти половината от тях събират втори проби от микробиома, което ще им позволи да проследят промените за по-дълъг период от време, до 16 години след лечението с антибиотици.