Държавният дълг на САЩ наближи $30 трилиона

Курсът на акциите на повечето американски технологични компании този вторник започна да спада, което се дължи предимно на публикуваните нови данни за инфлацията и държавния дълг на САЩ. Най-много паднаха ценните книжа на Microsoft, цената на които слезе надолу с 4,1%. Едновременно с това акциите на Alphabet поевтиняха с 2,9%, на Amazon с 1,6%, на Meta и Apple с по 1,4%.

В резултат от спада в курса на акциите пазарната капитализация на Microsoft намаля с над $100 милиарда. Въпреки това от началото на тази година цената на акциите на софтуерния гигант нарасна с около 45%. Но на фона на всичко това индексът S&P 500 намаля с 1,1%, а Nasdaq – с 1,8%. Това са тревожни признаци.

Като цяло твърде негативната търговска цесия на ценните книжа на американските компании стана на фона на публикуваните данни за инфлацията. Негативните настроения се засилват и от очакванията, че федералната резервна система на САЩ ще въведе по-агресивна парична политика.

Едновременно с това държавният дълг на САЩ доближи 150% от брутния вътрешен продукт и е на най-високо ниво в историята на страната и към днешен ден. Държавният дълг към днешен ден вече е $29 трилиона, като през последните две години се е увеличил с цели $8 трилиона.

Администрацията на президента Байдън харчи $3 трилиона повече, отколкото получава от данъците, което е тройно повече от дефицита от $1 трилион, заложен в бюджета от 2019 година.

Този дефицит трябваше да намалее, но в съчетание с разходите на държавно ниво, както и тези за справяне с COVID-19 пандемията той започна да се увеличава.

Това се счита за една от причините за значителното забавяне на темповете на ръст през последните години в сравнение с 80-те години и по-рано – върху свободния пазар ляга бремето за поддръжката на предимно бюрократичните държавни служби.

Случилото се преди време в Япония, Италия и други държави показа, че колкото по-голям е държавния дълг, толкова по-голяма е и стагнацията на икономиката, понеже се налага изразходването на все повече и повече производителност за изплащането на един мъртъв товар – лихвените проценти на същия дълг от предишните години.

След една година тези лихви ще нараснат, с което ще се увеличи и без това високата цена на погасяне на този дълг – Бюджетната служба към Конгреса на САЩ (CBO) още през 2019 година пресметна, че дори и при ниво на държавния дълг от $21 трилиона, около $7 трилиона трябва да бъдат дадени за изплащането на лихвите от 2020-те години. При дълг от $30 трилиона ситуацията започва да става тревожна.

Сега това число може да се удвои и дори да се увеличи още повече, особено като се вземат предвид по-високите лихви и фактът, че огромният дефицит все още не е намалял много.

Като алтернатива, правителството може да приложи реформи за стимулиране на растежа, включително премахване на забраните за инвестиции и либерализиране на натрупването на капитал, за да стимулира иновациите и по този начин да увеличи икономическия растеж и производителността.

Подходът на Байдън досега се състоеше в това, просто да увеличава данъците, но не за всички, а за хората които получават над $400 хиляди. Но обикновено увеличаването на данъците означава че и средната класа ще плаща повече.

Да напомним, че на 12 ноември тази година Илън Мъск продаде 1,2 милиона ценни книжа на обща сума около $1,2 милиарда. Към днешен ден генералният директор на Tesla е продал и продължава да продава част от своите акции на Tesla, за да покрие данъчните си задължения.

Държавата, а не хората, все повече и повече решава какво да се произвежда и консумира и по този начин имаме все повече командна икономика от типа на Съветския съюз, макар и от различен вид, където вместо правителството да притежава и управлява компании като Iron Inc, правителството все повече решава коя от големите компании на пазара ще бъде печеливша, като решава с кого да сключи договор.

Това може да обясни защо по-високият дълг означава по-голяма стагнация. Не само заради посочените дотук числа, въпреки че тези разходи също са бреме, но и защото държавата получава все по-голям контрол върху икономиката и по този начин придобива способността да премахва естествената конкуренция и в крайна сметка може напълно да убие свободния пазар. 

Това е съвсем различно от привидно комунистическия Китай, чиито държавни разходи през 2010-те бяха само 20% от БВП. Дори сега нивото на държавния дълг на Китай е около 60%, каквото беше нивото на Запада през най-добрите си години.

Може да е чисто съвпадение, но 37% държавни разходи и 60% държавен дълг са абсолютно същите числа за Великобритания, непосредствено преди банковата криза, като в същото време сега в Китай има тотален срив на пазара за недвижими имоти.

Това може да са някак логически свързани причина и следствие, като в тази светлина държавен дълг в размер на 150% от брутния вътрешен продукт предизвиква голямо безпокойство сред финансистите и икономистите. Всичко това може да задуши двигателя на свободния пазар, както се случи преди време в Япония.

Свикнали сме да говорим за невидимата ръка, която движи свободния пазар, но явно тя постепенно става и ще става все по-видима.