Европа изгражда своя собствена „китайска защитна стена“ – само че срещу самия Китай. И малко срещу Тръмп

Европейският съюз се подготвя за мащабно пренастройване на цифровата си сигурност, а под удара могат да попаднат най-големите китайски технологични компании. Новите инициативи на Европейската комисия, представени тази седмица вече предизвикаха остра реакция от страна на Пекин и провокираха разговори за възможна нова вълна на технологичен протекционизъм.

Става въпрос за проекта за реформа на Акта на ЕС за киберсигурност и директивата за мрежова и информационна сигурност.

В документа се предлага постепенно да се преустанови използването на оборудване и решения от така наречените „високорискови доставчици“ в критичната инфраструктура на държавите от ЕС. Според авторите на инициативата това трябва да намали уязвимостта на веригите за доставки на фона на геополитическото напрежение, атаките на хакерски групи, кибершпионажа и ръста на атаките с цел получаване на откуп.

Европейската комисия подчертава, че днес сигурността вече не е свързана само с качеството на технологиите. Вземат се предвид и зависимостите от отделни държави, рисковете от външно влияние и възможният политически натиск върху доставчиците. В рамките на реформата се планира да се въведат по-строги и ясни процедури за изпитване и сертифициране на ИТ компаниите, както и да се създаде система за потвърждаване на надеждни производители.

Отделно от това в проекта се посочва, че операторите на телекомуникационни мрежи ще имат на разположение до три години, за да се откажат напълно от компонентите на компании, за които е установено, че представляват значителен киберриск. Въпреки че в документите не се посочват конкретни държави, именно китайските доставчици отдавна се смятат за потенциална заплаха в ЕС.

Министерството на външните работи на Китай вече разкритикува инициативата. Пекин заяви, че китайските компании работят в Европа в рамките на закона и никога не са застрашавали националната сигурност на държавите от ЕС, докато подходът на Брюксел беше определен като движение по „грешния път на протекционизма“.

Опасенията около китайските производители на телекомуникационно оборудване, включително Huawei и ZTE съществуват в Европа от години. Преди това редица държави вече наложиха ограничения върху участието им в изграждането и поддръжката на телекомуникационни мрежи, но тези стъпки се основаваха на консултативния подход на ЕС. В същото време не всички държави действаха еднакво твърдо. По-специално, Испания предизвика опасенията на съюзниците си заради сътрудничеството с китайски компании, въпреки че през 2024 година Мадрид все пак отмени договор с Huawei за 10 млн. евро след натиск от страна на американските законодатели.

Самата Huawei вече заяви, че опитите за ограничаване на неевропейските доставчици въз основа на страната на произход, а не на технически критерии и фактически доказателства, противоречат на справедливостта, недискриминацията и правилата на СТО.

В същото време в ЕС нараства и тревогата относно зависимостта от американските технологии.

Внезапните и непредсказуеми решения на Доналд Тръмп за санкции, забраните за използване на услугите на американски компании и острите политически изявления, включително реториката около Гренландия засилиха дебата за цифровия суверенитет на Европа. Президентът на Microsoft Брад Смит вече обеща да оспори в съда всеки опит на САЩ да задължат компанията да спре да предоставя облачни услуги в Европа, а подобни рискове се обсъждат активно в рамките на антимонополните разследвания в ЕС.

Все още няма официална реакция от страна на Вашингтон на инициативите на ЕС. В същото време САЩ, споделяйки загрижеността за китайските технологии, през последните месеци все по-често критикуват европейските закони в областта на цифровите технологии като неблагоприятни за американските ИТ компании и дори заплашват с търговски мерки срещу някои държави от ЕС.

Всъщност Европа се опитва да изгради свой собствен модел на цифрова сигурност, намалявайки зависимостта си от няколко геополитически центъра на сила едновременно. Но колкото по-активно Брюксел затваря пазара за външни играчи, толкова по-силен ще бъде натискът както от страна на Китай, така и от страна на САЩ.