Европа има ток, но не и контакт: AI е тук, но континентът още не е включен

В една от залите на Messe Berlin, в рамките на първото издание на GITEX Europe, сцената 10x Stage събра едни от влиятелните имена във финансирането на иновации на Стария континент. Темата е провокативна и болезнено навременна: „A New Era of Cautious Optimism in Funding“. Панелът обещаваше не просто прогнози, а откровен поглед към реалността – какво работи в европейската VC екосистема, какво не, и защо светът говори за AI революция, но Европа още не е част от нея със собствени шампиони.

„Вече не е както през 2021 – но може би е по-добре,“ каза в началото модераторът Майк Бътчър от TechCrunch. „Защото най-сетне започнахме да се питаме какво наистина работи.“

Сред панелистите бяха Бернар Луи Рок от Truffle Capital – с над 1.1 милиарда евро инвестиции във финтех и киберсигурност, и д-р Кристиан Нагел от Earlybird Venture Capital – ветеран с 25-годишна история в европейското VC пространство. Към тях се присъедини и Милена Стойчева, бивш български министър и настоящ създател на фонд за ранни инвестиции в AI и deep tech, както и Юсеф Юсеф от European Innovation Council – сериен предприемач и стратегически глас по темата за скалируемостта на европейските компании.

След еуфорията на 2021–2022 г., белязана от евтини пари и агресивно инвестиране, дойде очакваният обрат – краят на нулевите лихви, масови съкращения в технологичния сектор и болезнено отрезвяване за много стартъпи. Но още преди пазарът да се възстанови напълно, започна нова вълна – този път задвижвана от изкуствения интелект. Както подчерта д-р Кристиан Нагел, „AI е новият интернет. Но този път мащабът ще е още по-голям.“

Данните го потвърждават: само през първото тримесечие на 2025 г. инвестициите в европейски AI стартъпи са се увеличили с 55% спрямо предходната година. А 25% от всички VC инвестиции в Европа вече се насочват към компании, свързани с изкуствен интелект. Това е не просто тренд – това е нова технологична парадигма, която трансформира както финтеха, така и самата логика на венчър финансирането.

Имаме всичко… освен път до върха

Всички участници в панела бяха категорични: Европа разполага с талант, идеи и дори сериозно ранно финансиране. Това, което липсва, е „второто ниво“ – възможността иновативните компании да се превърнат в глобални играчи. Според Бернар Луи Рок от Truffle Capital, основният проблем е в структурата на финансирането:

„Имаме late-stage капитал, но само за печеливши компании. А технологиите не са такива в началото.“
Той допълни, че липсата на еквивалент на NASDAQ на Стария континент е причината много европейски стартъпи да бъдат изкупувани от американски корпорации, вместо да растат самостоятелно.

Юсеф Юсеф от Европейския иновационен съвет формулира го с простичко, но тежко изречение:

„В Европа е лесно да стартираш бизнес, но почти невъзможно да го скалираш.“
Неговият опит като предприемач и инвеститор в дийптех компании показва, че дори когато има подкрепа в начален етап, преходът към следващото ниво е блокиран от липса на доверие, пазарни възможности и адекватни механизми за растеж.

Според Милена Стойчева, проблемът е не просто в липсата на капитал, а в прекъснатата инвестиционна верига:

„Имаме ранно финансиране, но то не е свързано с последващи рундове. Веригата е прекъсната.“
Това води до ситуация, в която европейските иноватори често започват в Европа, но израстват в САЩ – защото само там получават нужния ресурс, пазарен мащаб и възможност за изход чрез IPO.

Регулации срещу бъдещето

Проблемът не е, че Европа няма пари – проблемът е, че не ѝ е позволено да ги използва. Регулации, които възпират пенсионни фондове и институционални инвеститори, се оказват една от най-големите спирачки пред технологичния напредък. Както отбеляза Милена Стойчева, „Фондовете са готови, но не могат да инвестират заради ограниченията.“

Кристиан Нагел посочи, че решението е елементарно: „Не трябват още 10 милиарда. Просто гаранция, че фондовете няма да загубят.“ Само една системна мярка – ограничаване на риска чрез държавни гаранции – може да отключи милиарди евро за растеж на иновативни компании. Вместо повече финансиране, Европа има нужда от по-малко страх.

И все пак – има за какво да бъдем инатливи

Въпреки критиките, панелът не остана в сянката на проблемите. Напротив – говореше се и за възможности, които Европа може (и трябва) да използва. Милена Стойчева нарече подхода си „инатлив оптимизъм“ и подчерта, че изкуственият интелект вече не е експеримент, а инфраструктура:

„AI е базова технология. Върху нея ще се изградят новите компании.“

Надеждата идва и от конкретни успехи – ASML, холандската компания, която произвежда машините за всички водещи AI чипове в света. „Трябва да вярваме в себе си,“ каза Юсеф Юсеф. „Имаме науката, имаме хората, имаме компаниите. Просто трябва да си го припомним.“

Финалът на дискусията събра всичко в едно изречение:

„AI е тук. Имаме всичко. Сега трябва само да включим контакта.“
Въпросът не е дали Европа може – а дали ще има смелостта да действа навреме.

Европа пред огледалото

Панелът в Берлин не беше типичната сцена от конференция – витрина с клишета и PowerPoint оптимизъм. Вместо това, петима души – инвеститори, политици и предприемачи – говориха откровено за системните слабости на Европа. Не като обвинение, а като повик за събуждане. Всички се съгласиха: не ни липсват нито идеи, нито учени, нито пари. Липсва ни увереност. Липсва ни механизъм за мащаб.

За да бъде Европа лидер, не е достатъчно да финансира изследвания. Тя трябва да създаде пълна, жива, ефективна екосистема – от първата инвестиция до изхода на борсата. Трябва да се откаже от страха, че рисковото е неразумно, и да разбере, че нищо голямо не се създава без риск.

В една зала в Берлин петима души си казаха истината: Европа няма нужда от още идеи – има ги. Има пари. Има наука. Но няма увереност. Няма пазар с мащаб. Няма контакт.

AI не чака. Време е да действаме така, сякаш наистина вярваме, че можем.