Европа иска да отвори вратичка за масово следене на всичко, което гражданите търсят в Google

В рамките на Закона за цифровите пазари (DMA), Европейската комисия предложи разпоредба, която ще задължи Google да предоставя данни от търсенията на трети страни чрез автоматизиран програмен интерфейс (API).

Експерти по киберсигурност и поверителност предупреждават: механизмът за анонимизиране на данните преди предаването им съдържа фундаментални недостатъци и може да отвори пътя към масово следене на потребителите в Европейския съюз.

DMA е насочен към големите технологични компании „пазители на пазара“ (на английски – gatekeepers) като Google и трябва да отвори цифровите пазари за конкуренция. Въпреки това, според критиците, предложената разпоредба може да доведе до рискове за поверителността на европейските потребители и националната сигурност. Опасения изрази Лукаш Олейник, известен специалист по киберсигурност и защита на данните. Той проучи проекта на документа, чиято цел е да стимулира конкуренцията, като задължи Google да предоставя на квалифицирани компании достъп до данни от търсенето. Според оценката на Олейник, предложената система за анонимизиране няма да попречи на повторно идентифициране на потребителите, а самият механизъм отваря пътя за мащабно събиране на поверителна информация.

Новата разпоредба задължава Google да предава непрекъснато данни за търсенията в целия ЕС чрез API.

Според наличната информация, предаваните данни ще включват пълния текст на заявките, времеви отметки, приблизителни координати на потребителя, език, тип устройство, както и подробни сигнали за поведението: кликове, превъртане на страници, уточнения на заявките. Предполага се, че IP адресите и идентификаторите на потребителските профили ще бъдат изтривани, но, както твърди Олейник, останалите данни ще бъдат достатъчни за деанонимизация.

Системата за анонимизиране се основава на модела на „белия списък“, често наричан още „списък с разрешения“ (на английски – allowlist model). Отделни компоненти на търсенията (имена или ключови думи) се допускат за предаване, ако са били въведени от не по-малко от 50 оторизирани потребители в рамките на 13 месеца. Веднъж попаднал в списъка, компонентът остава там за срок до 5 години. Прагът обаче важи само за фрагменти от заявки, а не за заявки като цяло: уникални или поверителни търсения, съставени от разпространени думи все пак могат да попаднат в списъка.

Олейник подчертава, че такава архитектура отваря пътя за целенасочени манипулации. Злоумишлениците могат да манипулират системата: да пускат повтарящи се заявки от множество акаунти, за да прокарат нужните термини в разрешителния списък. След одобрението такива термини ще позволяват години наред да се проследяват поверителни заявки, свързани с конкретни хора, организации или теми.

Предаваните данни лесно могат да бъдат съпоставени с външни източници. В потока има адреси на страници, към които са преминавали потребителите и обобщено време на взаимодействие.

Геолокацията е още една слаба точка на системата. Координатите се обобщават в „кошници“ с площ не по-малко от 3 квадратни километра и обхват от 1 000 потребители, но такива зони все пак могат да съвпадат с конкретни райони, университетски кампуси или правителствени райони. С времето наблюдателите ще могат да проследяват тенденциите в търсенето в близост до медицински заведения, държавни организации или обекти с ограничен достъп.

Олейник определя предложението като една от най-сериозните потенциални заплахи за изтичане на данни в Европа през последните години. Според него, съществуващите гаранции се основават по-скоро на процедурен контрол, отколкото на надеждна техническа защита. Изследователят не е съгласен и със самото предположение, че честотните прагове и частичната анонимизация са в състояние да предотвратят злоупотреби.