Европа ще получи допълнителни летни 42 дни

Нови климатични данни показват, че лятото в Европа може да се удължи с един допълнителен месец през следващите десетилетия.

Климатичните промени — причинени до голяма степен от човешката дейност, като например изгарянето на въглища за евтина енергия — биха могли да удължат лятото в Европа с 42 дни още до 2100 г., според проучване, публикувано на 19 ноември в списание Nature Communications.

Това се обяснява с факта, че така нареченият „Географски температурен градиент“ (LTG), или температурната разлика между Северния полюс и екватора, в момента намалява. Високият LTG влияе върху моделите на вятъра в Атлантическия океан, което води до сезонни температурни промени в Европа. При по-нисък LTG летните метеорологични модели и топлинните вълни ще продължат по-дълго на целия континент.

„Нашите резултати показват, че това не е просто съвременно явление; това е повтаряща се особеност на климатичната система на Земята. Но скоростта, причината и интензивността на промяната са се променили“ — казва д-р Лора Боял, един от авторите на изследването.

За да получат представа за историята на климата в Европа, изследователите анализирали слоеве тиня на дъното на езерата. Тъй като тези слоеве се отлагат сезонно, те ни позволяват да проследим промените в модела на лятото и зимата допреди 10 000 години.

Влиянието на географския температурен градиент върху основната атмосферна динамика над Европа и свързаните с тях климатични екстремни условия през лятото и зимата.

Например, преди около 6000 години европейското лято е продължило почти 8 месеца, поради естествените колебания в температурния градиент. Сега Арктика се затопля приблизително четири пъти по-бързо от средното за света — отчасти поради емисиите на парникови газове — и за всеки градус Целзий понижение на температурния градиент, европейското лято се удължава с приблизително 6 дни. Според настоящите климатични прогнози, с тази скорост континентът ще спечели 42 допълнителни летни дни до 2100 г.

„Нашето проучване показва, че европейските сезони са били обусловени от температурен градиент в продължение на хиляди години, което ни позволява по-точно да прогнозираме бъдещи промени“ — каза д-р Селия Мартин-Пуертас, водещ изследовател от Роял Холоуей към Лондонския университет. „Тези открития подчертават колко дълбоко е свързано европейското време с глобалната климатична динамика и как разбирането на миналото може да ни помогне да се справим с предизвикателствата на бързо променящата се планета.“

През последните години европейските лета постоянно чупят температурни рекорди, а последствията от тези промени са широко отразявани в новинарските репортажи и научните изследвания. Едно такова проучване, проведено от изследователи от Imperial College London и London School of Hygiene & Tropical Medicine, установи, че 24 400 души са починали от причини, свързани с жегата, в 854 европейски града от юни до август 2025 г. Сред страните, включени в проучването, Естония, Латвия и Литва са единствените, които не са имали по-горещо от средното лято. Междувременно Рим, Атина и Букурещ са имали най-високите нива на смъртност на глава от населението,свързани с жегата, сред европейските столици.

В същото време, анормалните температури през есента, регистрирани за първи път в световен мащаб през 2023 г., намекват за удължаване на летния сезон. Тогава данни от европейската програма Copernicus отчетоха необичайно топъл октомври, който последва четири последователни месеца, които „унищожиха“ собствените си температурни рекорди.