Европейската комисия разглежда ядрената енергия и природния газ като зелена алтернатива

Европейската комисия разпали напрежението и подбуди нов дебат относно това каква роля трябва да играят ядрената енергия и природния газ в прехода към чиста енергия, след като в рамките на дискусия стана ясно, че ще бъдат предложени нови правила за проекта за зелена инвестиция на съюза. След повече от година на разгорещени дебати, ЕК изглежда е стигнала до консенсус и започва да счита ядрената енергия и природния газ като устойчиви енергийни алтернативи при определени условия.

„Взимайки предвид научните съвети и настоящия технологичен напредък, Комисията счита, че частните инвестиции в газови и ядрени дейности играят роля в прехода“, се казва в съобщението на Комисията.

ЕС се ангажира да не произвежда нетни емисии на парникови газове до 2050 г. – целево проучване показва, че е необходимо обаче това да бъде обещано и поставено като цел в световен мащаб, за да може да има реален и измерим ефект върху предотвратяване на последствията от промените в климата. До 2030 г. ЕС планира да намали емисиите с повече от половината в сравнение с нивата от 1990 г.

За да постигне тези цели, съюзът ще се нуждае от енергоснабдителна мрежа, която да работи с енергия с нулеви въглеродни емисии. Но каква част от енергийното снабдяване може да се състои от възобновяеми енергийни източници като вятър и слънчева енергия спрямо други по-противоречиви енергийни източници като ядрената енергия и природния газ, все още е предмет на активен дебат. Ядрената енергия е обременена от неизбежните опасения и асоциации за тежки аварии, които могат да представляват истинска катастрофа за живота около нея. Междувременно газовата индустрия се слави като по-чиста алтернатива на изкопаемите горива, но от друга страна скорошни проучвания показват, че всъщност природния газ замърсява планетата повече, отколкото се смяташе преди. Метанът, който съставлява по-голямата част от употребата на природен газ, се счита, че има 25 пъти по-силен парников ефект от въглеродния диоксид.

“Трябва да използваме всички инструменти, с които разполагаме, за да победим климатичната криза“, каза в прес изявление Мейрид Макгинес, комисар по финансовите въпроси, финансовата стабилност и съюза на капиталовите пазари. „Днес поставяме строги стандарти, цели и условия, за да помогнем за мобилизирането на финансиране в подкрепа на този преход към енергия, която се произвежда от далеч по-малко вредни енергийни източници от въглищата.“

Съгласно новите правила на Комисията някои ядрени и газови проекти могат да бъдат обозначени като устойчиви „преходни дейности“. Това означава, че те трябва да помогнат за постепенното премахване на замърсяващите енергийни източници. Разпоредбите, посочени от Комисията, включват краен срок до 2030-та година за получаване на разрешителни за строеж на нови съоръжения за газови проекти, ограничават емисиите и заместват въглищата. Новите ядрени централи, които отговарят на условията за устойчиви инвестиции, ще трябва да получат разрешенията за строеж до 2045 г.

Тези нови изисквания представляват ново усилие за класифициране на енергийните източници според променящите се таксономии на ЕС, които целят да внесат малко повече сигурност и яснота относно това кои енергийни източници могат да се считат за устойчиви и високонадеждни – и изглежда ядрената енергия и природния газ заемат челни позиции в тази утвърждаваща се таксономия на ЕС.

Тези управляващи, които разглеждат ядрената и газовата енергия като устойчиви енергийни източници при правилните условия, казват, че технологиите са необходими за осигуряване на постоянни източници на енергия, когато няма изобилие от вятър и слънце. В бъдеще модерните батерии с огромен капацитет и възможности за дълго съхранение на енергия биха решили тези проблеми с вятърната и слънчевата енергия. Но междувременно вече има съществуващи ядрени и газови електроцентрали, които могат да помогнат в процеса, за да се поддържа мрежата готова за необходимото енергийно търсене, но и в същото време това да става по екологичен начин.

Ядрената и газовата промишленост също обещават технологичен напредък от своя страна, за да бъдат намалени опасенията и асоциациите за потенциални заплахи, които циркулират в масовото съзнание. Малките модулни ядрени реактори, които се разработват в момента, например, може да изискват много по-малко гориво от старите, по-малко напреднали реактори. Компаниите, които се занимават с изкопаеми горива, също разработват технологии за улавяне на въглеродните емисии като начин за намаляване на замърсяването на планетата, което идва от електроцентралите. Но високите разходи за внедряването на тези технологии предизвикаха опасения относно тяхната осъществимост и начина, по който те биха могли да повлияят на сметките за комунални услуги на клиентите. Цените на енергията вече са нестабилни в Европа, тъй като отделните държави постепенно трябва да намаляват използването на изкопаеми горива като въглища, но в същото време и да се борят с ограничените доставки на газ, които Русия допълнително използва като инструмент за политически натиск и договаряне.

Франция срещу Германия и Австрия

Спорът, който се върти около ядрената енергетика, изправи като опоненти Франция срещу съответно Германия и Австрия. Франция вече доставя повече от 70 процента от електроенергията си от атомни централи, което я поставя на първо място в света по използване на ядрена енергия, като планира да построи още повече реактори, за да постигне своите големи климатични цели. Германия, от друга страна, планира да затвори всички свои атомни централи до края на годината. Австрия, която също се противопоставя на разширяването на използването на ядрена енергетика, заплашва да предприеме съдебни действия срещу новите правила.

Новите правила ще влязат в сила през 2023 г., освен ако достатъчно държави – членки на Европейския съюз не гласуват против тях. Досега около 250 евродепутати са се ангажирали да гласуват срещу тези правила, съобщават от Ройтерс. Необходими са най-малко 353 гласа, за да бъде отменено приемането на обсъдените мерки.