Европейските космодруми: в Норвегия бе открит новия космодрум Андоя

На 2-ри ноември на норвежкия остров Андоя бе открит първият едноименен действащ орбитален космодрум в континентална част на Европа. Първоначално космодрумът ще бъде предназначен единствено за ракетата-носител Spectrum на ISAR Aerospace, като първото изстрелване се очаква в края на 2024 г. Но още сега на космодрума са разположени няколко площадки за изстрелване.

Германската компания ще има изключителен достъп до първата рампа, която е построена точно по нейните спецификации. В нея ще се помещават сградата за интеграция, центърът за управление и, разбира се, стартовата площадка за ракетата-носител Spectrum (Спектър).

Даниел Мецлер, главен изпълнителен директор и съосновател на ISAR Aerospace, също присъства на откриването на космодрума Андоя заедно с норвежкия принц Хокон Магнус.

Подобен космодрум, разположен толкова далече на север, позволява изстрелването на ракети почти изцяло в хелиосинхронни полярни орбити. Тези орбити са с височина 600-800 километра и с наклон, близък до полярния (80-90 градуса). Основната особеност на тези орбити е, че сателитът в тази позиция всеки ден прелита над една и съща част на Земята по едно и също време и винаги е с една и съща яркост.

Затова подобни орбити обикновено се използват само за сателити за наблюдение на Земята. Това е един много бързо развиващ се отрасъл и за тази цел се изстрелват все повече и повече спътници.

Следователно откриването на този космодрум не е рискован ход, а по-скоро решава пазарното и политическото предизвикателство пред Стария континент за диференциране на достъпа до космоса – монопол, който в момента има Франция с космодрума Куру във Френска Гвиана.

Европейските космически центрове

От 1962 г. насам от тук се изстрелват сонди с балони и малки суборбитални ракети, почти изключително с изследователска цел. Следователно трансформацията в орбитален космодрум не е случайна. По този начин Андоя става вторият официално действащ орбитален космодрум на европейския континент, заедно с Есранж в Швеция. Нито един от тези два космодрума, които бяха открити през 2023 г., все още не е изстрелял нито една орбитална ракета.

В допълнение към тези два обекта в Шотландия предстои да бъде открит още един космодрум, наречен SaxaVord Spaceport. Именно оттук през 2024 г. се очаква да се осъществи първото орбитално изстрелване на RFA One, първата ракета носител на основния конкурент на германското стартиращо предприятие ISAR Aerospace. Самият RFA също планира бъдещи изстрелвания от Андоя, както и от Есранж и дори от Френска Гвиана.

Така след двете кризисни години – 2022 г. и 2023 г. – вътрешната конкуренция на европейския пазар за космически ракети-носители ще става все по-силна. Към този напълно нов пазар на ракети-носители за стария континент изглежда възможно да се прибави и пазарът на малки ракети-носители.

Бъдещият успех на тези ракети и ракети носители ще зависи от множество фактори, както търговски, така и стратегически. Политическият избор на отделните държави ще играе ключова роля за успеха на всички тези участници.