Европейският парламент прие нова „Стратегия за дигитална сигурност“

Миналата седмица, Европарламентът прие нова „Стратегия за дигитална сигурност“ на редовна сесия в Брюксел.

Мариетйе Шааке (Marietje Schaake) – холандска евродепутатка и докладчик по въпросите на Стратегията за дигитална сигурност, част от програмата по външна политика на Европейския съюз, предложи прилагането на контрол върху инструментите за наблюдение използвани във виртуалното пространство – част от критичен доклад за ролята на европейските износители на сродни на споменатите технологии и влиянието на този износ върху спазването на човешките права. При представянето на доклада си, Шааке подчерта нуждата от регулация над тези технологии, сравнявайки я с нуждата от контрол на качеството на храната, лекарствата и контролът по износ на оръжия.

„Европейските правителства приветстват журналистите на свободна практика, които рискуват живота си, за да публикуват в онлайн пространството новини от държави с авторитарни режими, но същите тези правителства не успяват да регулират европейските компании, които осигуряват на подтисническите режими в тези държави технологията, с която шпионират тези активисти“, заявява Матиас Шпилкамп член на изпълнителния борд на „Репортери без граница“ – Германия. „Ние се нуждаем от повече прозрачност относно това кои компании осигуряват технологии (на авторитарните режими), посредством които бива налагана цензура. Нуждаем се също и от закони, които ясно регулират тази търговия“.

От „Репортери без граница“ заявиха също така, че практически нерегулираната търговия със спайуер технологии, която позволява на подтисническите правителства да идентифицират и преследват критиците или репортерите от средите на гражданството е една от най-пагубните заплахи за свободата в интернет пространството и за движението съблюдаващо за спазването на човешките свободи днес. В изявлението на групата се заявява също така, че европравителството трябва да въведе единен подход при контрола над износа на най-опасните технологии за шпионаж и наблюдение, тъй като голяма част от софтуера, с който работи администрацията и силите на реда във въпросните държави с авторитарен режим идва именно от държави от Европейския съюз. „Фактът, че Съюза забрани износа на въпросните технологии за Иран и Сирия е начало, но все още е твърде недостатъчно като усилие“, заявяват още от неправителствената организация.

През 2011г. Wikileaks публикуваха няколкостотин документа, показващи мащабността и усъвършенстването на технологиите, които се търгуват на международните пазари за шпионски софтуер. Разработки на водещи медии, между които Bloomberg, Wall Street Journal и проучвания на разработчиците от технологичния център за изследвания Citizen Lab разкриват, че технологиите използвани за проследяването на дисиденти и активисти за граждански права в държави като Либия, Египет и Бахрейн често имат европейски произход.
Приемането на предложенията на Шааке бяха приветствани от редица правителствени агенции и неправителствени организации, като Freedom House, европейската Зелена партия и др.

Шааке при представяне на предложението си: