Европол ще трябва да изтрие архиви с петабайти лични данни, които са свързани с недоказани престъпления

Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД), който наблюдава спазването на законодателствата за защита на личните данни в ЕС нареди на Европол, правоприлагащата организация н Европейския съюз, да изтрие огромен масив от лични данни, събрани от полицейски агенции в държавите-членки на ЕС през последните шест години.

ЕНОЗД даде срок от една година на Европол да прегледа своите бази данни и след това да премахне от тях всяка информация, която не може да бъде свързана с настоящо водени наказателни разследвания или с доказани престъпления.

Общият обем данни, съхранявани в системите на Европол, възлиза на около 4 петабайта данни според доклад на The Guardian – ако приемем, че данните са текстови, за да си представим колко информация е това, ще кажем, че това количество се равнява на стотици милиарди страници текст, като информацията включва данни за най-малко четвърт милион граждани на страните членки на ЕС, които са свързани под един или друг начин с минали или настоящи разследвания на престъпления, много от които никога не са приключили, воденето им е зависнало във времето или просто не са събрани достатъчно доказателства, за да могат престъпленията да бъдат потвърдени. Данните са извлечени във връзка с наказателни разследвания, проведени от национални полицейски органи на страните в ЕС, след което са били препратени и архивирани от Европол.

В текста на решението си ЕНОЗД цитира първоначално разследване на работата на Европол с чувствителни данни през 2019 г., като се стигна до заключението, че Европол съхранява лични данни за заподозрени в престъпления и тероризъм без адекватни проверки дали наблюдаването на свързаните лица е оправдано. Година по-късно ЕНОЗД изпрати известие за предупреждение до Европол за неспазване на разпоредбите за данни и излагане на жители на ЕС в риск да бъдат неправомерно свързани с престъпна дейност.

„Докато някои мерки по отношение на защита на личните данни бяха въведени от тогава, Европол все още не са се съобразили с исканията на ЕНОЗД за определяне на подходящ период за съхранение на данните, свързани с дела и разследвания, като в повечето случаи информацията на огромно количество свързани лица просто се съхранява в масивите за неограничен период от време, което е в противоречие с регламентите за защита на личните данни на ЕС“, се казва в прессъобщение, придружаващо решението.

Така поради липсата на ясен курс на действие изглежда ЕНОЗД е решила да се намеси по-силно, като даде на Европол срок от една година да сортира съществуващите данни, за да разбере кои от тях може да продължи да съхранява законно, а всички останали агенцията ще трябва да изтрие. Също се приема и нова политика за новосъбраните данни – ако те не бъдат категоризирани и свързани по водещо се разследване или дело в рамките на шест месеца от събирането им, то ще трябва да бъдат изтривани.

„Не е ясно точно от какъв вид са данните, които Европол иска да задържи толкова силно, но знаем, че това са големи масиви от данни, състоящи се поне отчасти от данни за хора, които Европол в момента не смята, че могат да бъдат категоризирани като заподозрени или престъпници, нито като жертви, свидетели, информатори или запознати с казуси лица“, казва Майкъл Вейл, доцент по цифрови права и регулиране в Юридическия факултет към Университета в Лондон.

Наборът от хора, които Европол категоризира като „подозрителни“ или „потенциално опасни“ е изключително широк, казват от Европол, като агенцията съхранява неправомерно техните данни, смята Вейл.

Това, което изглежда ясно, е, че решението на ЕНОЗД ще предизвика ожесточен дебат относно това къде ЕС трябва да постави границата между неприкосновеността на личния живот и сигурността. Някои висши европейски служители побързаха да реагират: единият, комисарят по вътрешните работи на ЕС Илва Йохансон, изрази недоволството си малко след обявяването на решението.

„Правоприлагащите органи се нуждаят от инструменти, ресурси и време, за да анализират данните, които им се предават законно“, каза Йохансон пред The ​​Guardian. „В Европа Европол е платформата, която подкрепя националните полицейски власти с тази херкулесова задача.“

Йохансон изясни своите опасения пред PoliticoEU, като предположи, че по-малките национални полицейски управления няма да могат да осмислят големи данни, без да се възползват от експертния опит на Европол.

Но други защитници на поверителността приветстваха решението, което бива разглеждано от немалко хора и като защита на цифровите права на гражданите на ЕС.

„Това решение… показва още веднъж, че в ЕС правата на неприкосновеност на личния живот и защита на данните са основни права и са защитени като такива, дори когато натискът върху тези права идва от полицията“, каза Габриела Занфир-Фортуна, вицепрезидент за глобална поверителност в мозъчния тръст Future of Privacy Forum.

„За да се защитава върховенството на правото и закона полицейските дейности трябва да следват правната рамка. Полицията и органите на реда, които не зачитат основните права, в крайна сметка не могат да бъдат ефективни“, казва Занфир – Фортуна.

На този етап още няма пълна сигурност относно това дали всички данни, които са категоризирани и се съхраняват от Европол, но понастоящем няма основание това да се прави за тях, ще бъдат поетапно премахнати или ще бъдат предвидени други мерки, така че те да останат в обработка и съхранение, но това изглежда малко вероятно, като навярно европейската агенция ще се съобрази с решението.