Евтините дронове се превърнаха в скъп проблем. Израел измисли как да хваща дроновете с мрежа

Системата е предназначена за градове и обекти, където шрапнелите и падащите отломки са по-опасни от самата атака.

Дроновете, които могат да се купят почти като домакински уреди, изведнъж се превърнаха в един от най-скъпите проблеми на бойното поле. Малките комерсиални квадрокоптери, включително FPV системите, са евтини, бързо се разучават дори без продължително обучение и често са слабо видими за средствата за откриване. Но защитата срещу тях често изисква сложни и скъпи решения, особено когато става въпрос за войски в поход, инфраструктура или чувствителни обекти, където всяка грешна стъпка може да бъде твърде скъпа.

На този фон израелската ParaZero Technologies представи DefendAir – система за противодействие на дронове, която разчита на „улавяне“ на целта, а не на взривяване или поразяване с шрапнели. Вместо да унищожи дрона във въздуха, системата го прихваща с мрежа и го обезврежда. Според разработчиците този подход намалява риска от съпътстващи щети и прави по-безопасно оперирането в градските райони или в близост до критични обекти, където класическите кинетични методи биха могли да създадат допълнителни заплахи.

DefendAir е изграден като многослойно решение, което съчетава меки и твърди елементи за обезвреждане, като патентованата мрежова пускова установка изпълнява ролята на ключов възел. Системата не е предназначена да замени цялата противовъздушна отбрана, а като допълнителен слой, който помага да се запълни нарастващата разлика между ниската цена на атакуващите безпилотни летателни апарати и високите разходи за тяхното прихващане.

Системата може да функционира в три варианта в зависимост от сценария и обхвата: с прехващач на дроновете, като стационарна кула или като ръчно мрежово „оръдие“. В основната логика на прихващане заявеният ефективен обхват варира от 2 до 100 метра, а площта на използваните мрежи – от 9 до 100 квадратни метра. ParaZero също така подчертава, че DefendAir може да се интегрира със съществуващите системи за откриване, командване и контрол (C2), както и с радиочестотната инфраструктура, за да се адаптира разгръщането към съществуващите активи.

Вариантът с най-дълъг обсег на действие, дронът-прехващач, е проектиран да работи на разстояние до 2 км. Той използва мрежи с площ 9-25 кв. м и може да работи автономно, като разчита на радарно откриване. За защита на обекта има стационарна кула с покритие до 100 метра, която поддържа по-големи мрежи (16-100 квадратни метра) и освен комуникация с радар използва оптично откриване и проследяване. Третият вариант, ръчен „мрежов пистолет“, е предназначен за къси разстояния до 35 метра, управлява се от оператор и според компанията може да бъде оборудван с модул за интелигентно насочване на стрелеца.

Успоредно с това ParaZero съобщава за първите си договори. Наскоро компанията обяви, че е получила първата си поръчка за DefendAir от „голямо израелско отбранително предприятие“. Според The Defence Post договорът включва няколко системи, както и услуги по интеграция и обучение за ускоряване на внедряването. По-рано през 2025 г. ParaZero спомена за поръчка от международна отбранителна компания през октомври и за друга поръчка от „престижна отбранителна организация“ през август. През декември 2025 г. демонстрира технологията поотделно за НАТО и Германия.

ParaZero позиционира DefendAir като решение за ситуации, в които е важно да се сведат до минимум съпътстващите щети и да може да се работи в рамките на радиочестотните ограничения .Идеята е проста: ако един дрон е евтин, то прехващането му не трябва всеки път да се превръща в скъпа операция с висок риск за околните.