Един ден на най-слабо изследваната планета в Слънчевата система е по-дълъг, отколкото смятаха астрономите до момента

Докато учените разполагат с много информация относно планети като Венера, Марс, Юпитер и Сатурн, планетите Меркурий, Нептун и Уран остават най-малко проучените светове в Слънчевата система. Уран досега е бил виждан отблизо само от космическия кораб Вояджър 2 и разстоянието му от нас (средно 2,8 милиарда километра) затруднява изучаването му. Сега астрономите, използвайки космическия телескоп Хъбъл, са определили колко дълго всъщност продължава един ден на Уран.

Изследването е публикувано в списанието Nature Astronomy, пише Space.

Седмата планета от Слънцето, Уран, остава един от най-мистериозните светове в Слънчевата система, чиято ос е почти в равнината на орбитата му, докато се върти около нашата звезда. Тоест, за разлика от други планети, Уран изглежда „лежи на една страна“. Този леден гигант има много повече характеристики, които все още са трудни за обяснение, но в момента астрономите са успели да прецизират скоростта на въртене на планетата около оста си и по този начин да получат данни за това колко дълго всъщност продължава един ден на тази планета.

Първият и засега единствен космически кораб, който наблюдава Уран от близко разстояние, е Вояджър 2, който прелетя покрай ледения гигантски свят (около четири пъти по-голям от Земята) преди близо 40 години. Благодарение на получените данни астрономите установиха, че Уран прави пълно завъртане около оста си за 17 часа, 14 минути и 24 секунди. Точно толкова е продължителността на един ден на Уран, както смятат учените. Тази оценка се основава на радиосигнали, излъчвани от полярните сияния на планетата и директни измервания на магнитното поле. Тази фигура стана основа за изчисляване на координатите на мистериозната планета и картографиране на нейната повърхност.

Авторите на изследването са създали нов метод за оценка на въртенето на Уран около оста си чрез наблюдение на движенията на полярните сияния на планетата. Те се създават от взаимодействието на слънчевите частици с магнитното поле на Уран. За да изследват планетата, астрономите са използвали данни от космическия телескоп Хъбъл, събрани от 2011 до 2022 г.

В първоначалната оценка, базирана на данни от Вояджър 2, имаше несигурност, която доведе до грешка от 180 градуса в географската дължина на Уран, правейки невъзможно наблюдението на ориентацията на магнитните полюси на планетата, казват учените. Съответно координатните системи, базирани на остарелия период на въртене, станаха неточни.

Учените следят движението на полярното сияние на Уран в продължение на 10 години с помощта на космическия телескоп Хъбъл и успяха да определят точно положението на магнитните полюси на планетата, което помогна за по-точното определяне на периода на въртене на ледения свят около оста му.

За разлика от полярните сияния на Земята, Юпитер и Сатурн, тези атмосферни полярни явления на Уран се държат по уникален и непредвидим начин. Това се дължи на силно наклоненото магнитно поле на планетата, което е значително изместено спрямо оста на въртене.

Според астрономите новият метод може да се използва за определяне на скоростта на въртене около оста на всеки обект с магнитно поле и полярни сияния не само в Слънчевата система, но и на планети извън нея.

Новата оценка на периода на въртене на Уран предостави по-надеждна координатна система за ледения гигант, която се очаква да остане точна в продължение на десетилетия, докато бъдещите мисии предоставят още по-точни данни, казват астрономите.