Една нова невробиологична теория не успя да обясни преживяванията, близки до смъртта

Учените представиха теорията NEPTUNE, която разглежда преживяванията, близки до смъртта, единствено като резултат от физиологичните процеси в умиращия мозък. Други специалисти обаче твърдят, че моделът пренебрегва данните от предишните изследвания. Основният аргумент на критиците е, че най-значимите и необичайни аспекти на преживяванията, близки до смъртта, като възприемането извън тялото по време на пълно спиране на сърдечната дейност и изключително реалистичните преживявания, които не приличат на халюцинации, остават необяснени.

Преживяванията, близки до смъртта, могат да възникнат при хората по време на клинична смърт, тежка травма или когато животът е в непосредствена опасност. Тези състояния често включват преживявания извън тялото, видения на тунели и светлини, срещи с починали роднини и усещане за огромен покой. Въпреки десетилетията на изследвания учените така и не са стигнали до един-единствен модел, който напълно да обясни това явление. На този фон се появи теорията NEPTUNE – амбициозен опит да се обединят всички предишни невробиологични обяснения в една система.

Авторите предполагат, че преживяванията, близки до смъртта, се дължат на каскада от физически процеси: промени в газовия състав на кръвта, активиране на специфични мозъчни области като темпоропариеталната връзка и освобождаване на психеделични вещества. Моделът използва и концепцията за „смъртоносния скок“ – внезапно повишаване на мозъчната активност при умиращи пациенти – като възможен механизъм за формиране на ярки преживявания.

Една от основните идеи на модела NEPTUNE е предположението, че извънтелесните преживявания възникват в резултат на активиране на темпоропариеталния възел. Всъщност стимулирането на темпоропариеталния възел може да предизвика усещане за „разчленяване“ или присъствие на „сенчеста фигура“. Но тези ефекти не приличат на пълноценните извънтелесни преживявания в състоянията, близки до смъртта. При експерименти с мозъчна стимулация пациентите осъзнават, че изпитват само илюзия. Хората, които са преминали през преживявания, близки до смъртта, описват усещанията си като пълноценни, реалистични и емоционално интензивни.

Друг аргумент в подкрепа на NEPTUNE е „предсмъртната вълна“ на мозъчната активност. Моделът предполага, че тя е отговорна за ярките преживявания. Но критиците напомнят, че в изследванията, на които той се опира, по време на скоковете сърцата на пациентите все още са биели, което означава, че те не са били в състояние на клинична смърт. А най-големият труд от 2023 г. показва пълната липса на припокриване между изблиците на активност и преживяванията, близки до смъртта: тези, които съобщават за такива преживявания, не показват никакви признаци на ЕЕГ, и обратно.

Авторите критикуват и използването на термина „халюцинации“. Неврологичните халюцинации обикновено са плашещи, дезориентиращи и включват само едно чувство. Преживяванията, близки до смъртта, от друга страна, са мултисензорни и структурирани – те се възприемат като успокояващи и смислени. Спомените за тях се запазват в продължение на десетилетия и често водят до трайни промени в мирогледа. Изследователите подчертават, че тези характеристики не се вписват добре в обяснение, основано единствено на работата на умиращия мозък.

Учените са съгласни с едно: физиологията вероятно участва в отключването на преживявания, близки до смъртта, но не ги обяснява напълно. За да се разбере естеството на тези състояния, е необходим по-широк подход, който да отчита целия обем от данни, включително и тези наблюдения, които не се вписват в общоприетите представи за функционирането на съзнанието.