Една от най-големите звезди във Вселената се променя: Учените не знаят какво означава това

Една от най-големите звезди във Вселената е направила нещо странно. И учени по целия свят спорят какво означава това, съобщава Science Alert.

WOH G64 —- звезда в Големия Магеланов облак, е един от най-големите известни червени гиганти във Вселената. Радиусът му е 1500 пъти по-голям от този на Слънцето. През 2013-14 г. телескопи засекоха промени в звездата: тя премина от класически червен свръхгигант към по-горещо, по-жълто състояние.

Екип от изследователи, ръководен от Гонсало Муньос-Санчес от Националната обсерватория в Атина, Гърция, заключи, че звездата е еволюирала в рядка фаза на жълт хипергигант, потенциално правейки крачка към окончателната си гибел. Те представиха своите открития през 2024 г. Учените смятат, че тази промяна бележи рязък преход от червен свръхгигант към краткотраен еволюционен етап, който може да предшества свръхнова с колапс на ядрото.

„Тази рязка трансформация може да се обясни или с частично освобождаване на псевдоатмосфера по време на общата фаза на обвивката, или с връщане към състояние на покой след забележително изригване, продължило повече от 30 години“ —- казват изследователите.

Анализът на учените разкрива, че температурата на звездата се е повишила, радиусът ѝ е намалял до 800 слънчеви радиуса, а химичният състав на атмосферата ѝ се е променил. Изследователите също така са открили гореща двойна звезда-компаньон, взаимодействаща с WOH G64.

Но по-нататъшни наблюдения разкриха, че звездата може никога да не е преставала да бъде свръхгигант. Червените свръхгиганти са сред най-големите звезди във Вселената по обем, еволюирайки от масивни звезди, обикновено с 8 до 30 пъти масата на Слънцето, в последните етапи на ядрен синтез. Тъй като запасите от гориво на червения свръхгигант се изместват към по-тежки елементи, той набъбва, разширявайки външните си слоеве до радиуси стотици пъти по-големи от тези на Слънцето.

Такива звезди са по своята същност нестабилни и могат да претърпят драматични промени, включително промени в яркостта или нюанса, докато изхвърлят материя в космоса.

WOH G64 се намира на приблизително 160 000 светлинни години от нас. Тя е много голяма и е обект на внимателно наблюдение. Интерпретирането на поведението на такива нестабилни звезди обаче е предизвикателство. Промяната в яркостта или цвета не означава непременно промяна в тяхната идентичност.

Публикуването на статията, подготвена от Муньос-Санчес и неговия екип през 2024 г., даде време на други изследователи да проведат свои собствени последващи наблюдения. Между ноември 2024 г. и декември 2025 г. астрономите Жако ван Лун от университета Кийл във Великобритания и Кейичи Онака от университета Андрес Бело в Чили проведоха наблюдения, използвайки Големия южноафрикански телескоп.

Те публикуваха своите открития през януари 2026 г. По време на проучването учените откриха титанов оксид в атмосферата на WOH G64. Жълтият хипергигант обаче е твърде горещ, за да се твърди съществуването на титанов оксид.

„Твърди се, че WOH G64 се е развил в жълт хипергигант, което би могло да показва еволюция преди свръхнова, след като се е превърнал в червен свръхгигант. Нашите нови SALT спектри обаче разкриват наличието на горещ спътник, както и отчетливи молекулярни абсорбционни ленти от титанов оксид. Това предполага, че WOH G64 в момента е червен свръхгигант и може никога да не е преставал да бъде такъв“ —- казва ван Лун.

Учените вече откриха черна дупка в ранната Вселена, която нарушава две правила. Тя надвишава „ограничението на скоростта“ за растеж на черните дупки и генерира екстремно рентгеново и радио излъчване. Според наличните до момента теории, и двете особености не могат да съществуват.