Ежедневното взаимодействие с изкуствен интелект увеличава риска от депресивни симптоми, сочи проучване

Ново изследване, публикувано в списание JAMA Network Open, предполага, че редовната употреба на чатботове може да е свързана с повишен риск от депресивни симптоми, особено за тези, които използват изкуствения интелект ежедневно и го използват не само като работен инструмент, но и като личен асистент.

Как са изследвани потребителите на ИИ?

Учените анализирали отговорите на повече от 20 000 американски възрастни от различна възраст, пол и социален статус. Участниците били попитани:

• колко често използват генеративен изкуствен интелект;
• с каква цел — за работа, учене или лични нужди;
• колко активно използват социалните мрежи;
• стандартни въпросници за идентифициране на симптомите на депресия.

Оказало се:

• поне 10% използват генеративен изкуствен интелект всеки ден;
• повече от 5% — няколко пъти на ден;
• 87% от активните потребители го използват за лични цели;
• почти половината за работа;
• над 11% за образование.

Ежедневната употреба на изкуствен интелект е свързана с приблизително 30% по-висок риск от леки депресивни симптоми, като най-високите нива са наблюдавани сред хората на възраст 25–64 години, които са използвали чатботовете предимно за лични нужди.

Изследователите предполагат, че не става въпрос само за изкуствен интелект, а за естеството на взаимодействието.  Когато човек използва ИИ за работа или учене, той остава инструмент. Когато чатботът се превърне в събеседник, съветник или „емоционална подкрепа“, възниква рискът:

1. социална изолация;
2. намаляване на реалните междуличностни контакти;
3. развиване на зависимост от бързи реакции;
4. отслабване на уменията за самостоятелно мислене.

„Технологиите, които осигуряват бързо и предвидимо удовлетворение, могат да променят баланса на допамина в мозъка. Когато започнем да разчитаме на тях като източник на подкрепа или спасител от самотата, това може да увеличи тревожността и депресивните симптоми“ — обяснява Анна Лембке, психиатър и професор в Станфордския университет, която изучава механизмите на пристрастяване и ефектите на цифровите стимули върху мозъка.

С други думи, постоянното взаимодействие с алгоритъм може постепенно да замени комуникацията на живо.

Какви са страничните ефекти?

Въздействието на изкуствения интелект не се ограничава само до емоционалната сфера. Изследванията сочат и други тенденции:

Хората, които прекалено много разчитат на отговорите на изкуствения интелект, демонстрират по-ниски нива на критично мислене.

• Алгоритмите са склонни да се адаптират към очакванията на потребителите, особено в областта на медицинските съвети.
• Известни са случаи, при които сляпото доверие в съветите на изкуствения интелект е довело до опасни последици за здравето.
• Моделите могат да опростят прекалено научната информация, създавайки илюзията за разбиране на сложните теми.
• Чатботовете са способни да влияят на политическите убеждения, като същевременно развенчват конспиративни теории.

Всичко това оформя нова реалност, където алгоритмите се превръщат не просто в инструменти, а в активни участници в информационното и емоционалното пространство.

Важно е да се разбере, че проучването показва връзка, а не пряк причинно-следствен механизъм. Възможно е хората с по-висока тревожност или склонност към депресия да са по-склонни да се обърнат към изкуствения интелект като източник на подкрепа.

Авторите на статията обаче предполагат, че ограничаването на използването на генеративен изкуствен интелект предимно до професионални задачи би могло да намали потенциалните рискове.