Езикът и музиката – две страни на една монета: Генетични доказателства

Учени установиха генетичната връзка между езиковите способности и музикалните умения на човека. Анализирайки данни от повече от един милион участници, те откриха, че генетичните варианти, свързани с точността на възприемане на ритъма, са свързани и с по- високите резултати на езиковите тестове и тестовете за четене, докато нарушенията във възприемане на ритъма са свързани с повишена вероятност от дислексия. Тези открития ще спомогнат за разработването на персонализирани подходи за диагностициране и лечение на нарушенията на речевото и музикалното възприятие.

Проучване на университета Вандербилт установи значителна генетична връзка между способността за възприемане на ритъма и езиковите умения, включително склонността към дислексия. Чрез анализ на обширни данни от над един милион лица, използвайки усъвършенствани статистически техники, проучването идентифицира общите генетични маркери и изследва тяхната биологична и еволюционна роля.

Генетичните варианти, свързани с нарушения в усещането за ритъм, обикновено са свързани с повишена вероятност за дислексия. Налице е и обратната зависимост: генетичните варианти, свързани с по-точно възприемане на музикалния ритъм, е по-вероятно да бъдат открити при хора с високи резултати на езиковите тестове и тестовете за четене.

Съчетавайки големи обеми от данни и изображения на неврони, учените са открили 16 области на генома, свързани както със слушането на музика, така и с езиковите умения.

Тези региони най-вероятно съдържат генетични варианти, които играят роля в регулирането на генната експресия в различните видове мозъчни клетки. Екипът забелязва и висока концентрация на олигодендроцити. Тези мозъчни клетки поддържат връзките между областите на мозъка, като помагат на съединителните вериги да останат здрави и силни.

В 20-та хромозома е открит локус, свързан както с езиковите функции, така и с възприемането на ритъма. Изследването показва, че свързаността на мозъка играе важна роля за ритъма и езика и се влияе от много гени, които определят индивидуалните различия.

Човешкият мозък се характеризира с особено силни връзки между слуховите и двигателните области. Учените предполагат, че тези взаимодействия са резултат от съвместна еволюция и са в основата на езиковите способности и музикалността. Сред възможните еволюционни особености, установени в изследването, е генетичен вариант, свързан както с нарушенията на възприемането на ритъма, така и с дислексията. Този вариант е в гена DLAT, който преди това се асоциираше с редките нарушения на неврологичното развитие.

Тези резултати носят вълнуващи нови знания за разбирането на произхода на човешката музикалност и комуникативни умения. Откритието ще даде възможност за разработване на нови методи за диагностициране и лечение на нарушенията на речевото и музикалното възприятие, като се вземат предвид генетичните характеристики на всеки индивид.