Експериментът Ландис – научен опит, който ужасява както участниците, така и учените

През 1924 г. студенти от университет в Минесота са помолени да участват в на пръв поглед безобиден експеримент. Те били помолени просто да… покажат емоции. Но това се оказало много по-мрачно, отколкото изглежда. Експериментът „Ландис“ остава в историята като един от най-тревожните и страшни психологически експерименти на XX век. Той започнал със снимки на лица и завършил с ужас и шок – както за участниците, така и за научната общност.

Как е протекъл експериментът Ландис

Психологът Карни Ландис започнал с въпрос за изражението на лицето и в крайна сметка изплашил както участниците, така и своите научни колеги.

Той искал да разбере дали хората имат универсални изражения на емоциите – едни и същи „лице на страх“, „лице на отвращение“ и други, както в учебниците. За целта той боядисал лицата на учениците с черни линии, така че камерата да може ясно да записва движението на мускулите, и започнал да снима реакциите им на различни дразнители – от невинна музика до електрически шокове и отвратителни медицински слайдове.

Но истинският ад е бил последният етап. На участниците в теста били връчени жив плъх и нож, като им било наредено да обезглавят животното. Ако човекът откажел, Ландис го правел сам, точно пред него. Не е имало психологическо обучение или предупреждение, че ще трябва да убиват. Около две трети от участниците се подчинили, макар и със сълзи и треперещи ръце. Останалите наблюдавали проливането на кръв от ръцете на самия експериментатор.

Резултатите от експеримента Ландис

Резултатът е, че Ландис така и не открива универсално изражение на лицето. Но той открил нещо друго: хората са склонни да правят жестоки неща, ако им ги нареди човек в бяла престилка. Всъщност Ландис случайно изпреварва известния експеримент на Милграм – само че вместо копче с ток има плъх и истинска смърт. Научната стойност на работата му е крайно съмнителна, но етичният скандал е гарантиран.

Експериментът моментално бил включен в списъка на най-жестоките психологически експерименти на XX век. Животните били измъчвани, студентите били травмирани, а информирано съгласие никой не смятал да даде. Участниците се оплаквали от дълготраен стрес, гадене и вътрешни конфликти. При това самият експеримент изобщо не дал значими научни резултати. Само колекция от две хиляди снимки на страданието, заключени в архивите.

С течение на времето историята на Ландис се превърна в нагледен пример за това защо науката се нуждае от строга етична рамка. Днес нито един университет не би допуснал подобно нещо да се повтори, дори и в името на голямо откритие. По онова време това изглеждаше като обикновен „научен интерес“. Този случай завинаги остава в историята на психологията като предупреждение: ако не се поставят граници, дори най-безобидният въпрос може да доведе до истински ужас.