Епигенетиката: как нашият начин на живот влияе на гените ни

Човешките гени не са просто предварително определен код, а набор от превключватели. Някои от тях включват предразположеност към болести, а други – силен имунитет. И тези превключватели не са завинаги фиксирани: те могат да бъдат включвани и изключвани от начина ви на живот. Именно това е епигенетиката. Тя обяснява защо еднояйчните близнаци, които имат абсолютно идентичен генетичен код, могат да изживеят напълно различен живот и да страдат от различни заболявания.

Какво представлява епигенетиката?

Ако генетиката е изучаването на нашия ДНК код, то епигенетиката (префиксът „epi“ означава „над“) е изучаването на това, което влияе върху функционирането на този код. То не променя самите гени, но променя тяхното „влияние“.

Клетките ни непрекъснато получават сигнали от външния свят: от храната, стреса, физическите упражнения и околната среда. Тези сигнали предизвикват химични реакции, които променят структурата на ДНК. Тези промени се наричат епигенетични белези. Те работят като „маркери“ във вашата генетична книга. Те могат да направят даден ген достъпен за използване (да го включат) или, обратно, да го блокират (да го изключат).

Как работи това в реалния живот?

Многобройни проучвания показват, че епигенетичните маркери се влияят директно от нашите навици. Ето някои ярки примери:

• Храненето: Учените в обзор на връзката между храненето, епигенетиката и комплексните заболявания в своята научна работа показват, че храненето пряко влияе върху епигенетичните маркери. Така например витамините от група В и фолиевата киселина могат да помогнат за „изключването“ на гените, които са свързани с определени заболявания. От друга страна, неправилното хранене може да „включи“ гените, свързани със затлъстяването и диабета.
• Стресът: Хроничният стрес може да остави дълготрайни епигенетични следи. Голямо проучване, разглеждащо епигенетичните промени, свързани със стреса, установи, че хората, които са преживели силен стрес в детството, имат се променя експресията на гените, отговорни за стресовия отговор в зряла възраст. Това са епигенетични промени, свързани с различните видове стрес и дори със самоубийствата
• Физическата активност: Редовните физически упражнения могат да „включат“ гени, които спомагат за изграждането на мускулна маса, подобряват сърдечната дейност и намаляват риска от множество хронични заболявания.

Предаването по наследство и рисковете

Най-изненадващото е, че епигенетичните маркери могат да се предават по наследство. Изследванията върху трансгенерационното епигенетично унаследяване Transgenerational epigenetic inheritance: Perspectives and challenges показват, че промените, причинени от глад или стрес при родителите, могат да повлияят на здравето на техните деца и дори внуци. Това превръща епигенетиката не само в инструмент за изучаване на въздействието на начина на живот, но и в напомняне за голямата ни отговорност за следващото поколение.

Рисковете: Основният риск в тази област е непредсказуемостта. Все още не разбираме напълно по какъв начин точно определени фактори влияят върху гените. Намесвайки се във фините механизми на експресията, можем случайно да задействаме нежелани процеси, които ще се проявят чак след много години.

Съществува и етичен риск, свързан с възможността за „проектиране“ на определени черти в бъдещите поколения, което може да доведе до нови форми на неравенство.

Епигенетиката и нашето бъдеще

Разбирането на епигенетиката преобръща начина, по който мислим за здравето и наследствеността. Ние вече не сме пасивни носители на гените, наследени от нашите предци. Напротив, всеки наш избор – какво ядем, как живеем, колко се напрягаме – активно определя здравето ни и дори влияе върху бъдещето на нашите деца.

Епигенетиката ни дава надежда, че можем да поемем контрола върху здравето си, като променим не самия код, а начина, по който той работи.