Ето защо Дубай забранява наистина анонимните криптовалути

Веднага след появата на биткойна стана ясно, че той не предлага истинска анонимност и рано или късно ще бъдат създадени модифицирани криптовалути, съчетаващи анонимността и разпределената работа. Редица финансови анализатори са на мнение, че скорошната поява на един съвсем нов сектор на криптовалутния пазар трябваше да предизвика безпокойство при регулаторните органи. Нека се спрем по-подробно върху най-новите методи за използването на наистина анонимни криптовалути.

През месец февруари 2023 г. властите на емирство Дубай приеха нови правила за пазара на криптовалути, като забраниха всякаква дейност, свързана с криптовалути с повишена анонимност (enhanced anonymity). Тази новина изглежда малко странна за широката публика. Непрекъснато чуваме, че биткойнът например е анонимна криптовалута, която позволява безнаказани разплащания, включително за наркотици и оръжия. Това е един от основните аргументи на консервативните регулатори в полза на пълната забрана на криптовалутите. Сега изведнъж се оказва, че има много повече наистина анонимни криптовалути. Да се схване тази концепция не е особено трудно.

Условната анонимност

Всъщност биткоинът не е анонимен, а псевдоанонимен платежен инструмент. Криптовалутата е създадена по такъв начин, че всички транзакции са видими за всички. Всъщност всеки може да си направи криптовалутен портфейл без да показва паспорт или лична карта, а регулаторите все още не са измислили как да ни спрат да го правим, защото системата е разпределена и няма как да се регулира – просто няма каквато и да било централна банка или централизиран системен оператор. В същото време цялата информация за плащанията е изключително прозрачна и достъпна за всеки потребител, без да е необходимо да се отправя искане до която и да било банка или други подобни формалности.

Разбира се, в момента на отваряне на портфейла собственикът е наистина анонимен (ако разбира се е постарал да скрие своя IP адрес, телефонен номер и IMEI, както и друга информация, която непрекъснато предоставяме в Глобалната мрежа), но с всяка една транзакция степента на анонимност спада, тъй като всички транзакции са свързани с неговия псевдоним – адрес. След като бъде извършена дори само една идентифицируема трансакция – заплащане за доставка на стоки, закупуване на самолетен билет, изпращане на имейл с номер на криптоппортфейл от личен акаунт, обвързване на банкова карта или приложение, регистрация в обменно бюро – всички трансакции незабавно показват кой е собственикът на този портфейл и колко е неговата криптовалута.

Това съвсем не е някаква хипотетична схема – като се започне от основателя на даркнет сайта Silk Road Рос Улбрихт, много хора бяха вкарани в затвора, предоверявайки се на аматьорските твърдения за анонимността на криптовалутите. Неотдавна се появиха автоматизирани системи, като например израелската Crystal, които автоматично деанонимизират портфейлите с точност 70-80%. Проблеми, свързани с поверителността и конфиденциалността, има при всички класически платежни системи – от анонимните банкови сметки до неперсонализираните електронни портфейли.

Възможно ли е да се създаде една наистина анонимна платежна система? За първи път това бе демонстрирано още през далечната 1985 г. от криптографа Дейвид Чаум в статията му за цифровите пари „Платежната система, която ни избавя от Големия брат“. Той предложи използването на т.нар. доказателства за нулево знание (Zero-Knowledge proofs – ZKP) за валидиране на трансакциите. Принципът на работа с тях може да се опише по следния начин: изпращачът поставя плащането в цифров плик, а банката или платежната система го обработва, без да го изважда от плика и без да вижда подробностите. След това пликът пристига при получателя, който го отваря, взема сумата в плика, но не разкрива никаква информация за подателя. Банката и платежната система също не получават и по принцип няма как да получат информация за транзакцията. Никой проверяващ, служител или собственик на банка няма как да узнае колко пари има даден клиент и как ги харчи.

Интересно е, че Чаум измисля тази схема озадачен от факта, че банките и платежните системи знаят твърде много за клиента. Идеята се харесва на всички и към проекта Digicash на Чаум се присъединяват редица банки включително Deutsche Bank, Credit Suisse, норвежката Norske Bank и Bank Austria. За съжаление, поради липса на компетентен мениджмънт, проектът се развива бавно и през 1998 г. е обявен в несъстоятелност. Но самата идея за Chaum вдъхновява редица разработчици, само че скоро след 11-ти септември в САЩ е приет Патриотичният закон, след което започва световната борба срещу прането на пари и финансирането на тероризма, а стартирането на анонимна платежна система вече съвсем лесно може да доведе до затвор, което всъщност се случва на такива привърженици на анонимните плащания като Дъглас Джаксън и колегите му от e-Gold.

Подозрителните обновявания

Когато биткойнът се появи, за малцината, които бяха чели както Чаум, така и вероятният създател на тази криптовалута – митичният Сатоши Накамото, стана ясно, че, първо, той е доста лош инструмент за извършване на анонимни плащания и, второ, че рано или късно ще се появят модификации на биткойна, съчетаващи анонимността и разпределената работа. И наистина, към 2013 г. започнаха да се разработват ZKP протоколи с истинска анонимност, последвани от много добре работещите криптовалути като Monero и Zcash. При тези цифрови валути по принцип никой не може избирателно да блокира дадено плащане или да узнае данните за получателя и изпращача. Всъщност именно срещу тях се обявиха властите в Дубай.

Аналогични забрани се обсъждат в Япония и ЕС, но дубайският регулатор на цифровите активи е най-бърз – вероятно защото Дубай се смята за водещ център за криптовалутите и иска да избегне рисковете за своята репутация. Има ли шанс за успех? Регулаторният орган не може да направи почти нищо по отношение на криптовалутите като такива – много е трудно да се забрани наличието на портфейли или техния добив. Въпреки това фактът, че подлежащите на санкции монети не могат да бъдат продавани или купувани на някоя законна борса, значително намалява тяхната привлекателност, като по този начин трайно ги изтласква в сенчестия сектор.

Трябва да имаме предвид, че успоредно с това се развива и друга тенденция в анонимизирането: миксовете, понякога наричани миксери. Това са централизирани или разпределени програми, които обработват криптовалутите и са нещо като мрежа от еднодневни компании. Миксът взема една входяща трансакция, разделя я на много по-малки, създава еднократни портфейли, прехвърля пари между тях и смесва всичко това с трансакции с добри намерения с надеждата, че външният наблюдател няма да може да разбере какво се случва. Миксовете също така непрекъснато се развиват, което затруднява както тяхното идентифициране, така и опитите за блокирането им или обозначаването им като ненадеждни. Съвременните миксери са под формата на смарт договори без физически управител или собственик, така че е почти невъзможно да бъдат спрени и затворени.

Наистина ли проблемът с анонимните криптовалути е толкова остър? Трудно е да се каже, но дневният оборот на Monero е около 0,5% от общия оборот на биткойна. Много или малко е това? От една страна, този дял е забележим, но не е по-висок от дела на криминалните трансакции в паричния оборот, което предполага, че потоците от криптовалути като цяло са достатъчно законни. От друга страна, макар че типичната парична транзакция най-вероятно е законна, това със сигурност не важи за Monero и другите подобни анонимни криптовалути, което прави борбата срещу тях съвсем основателна. Вероятно би било разумно регулаторните органи да съчетаят общия натиск върху анонимните инструменти с анализа на местата с особено големи транзакции или тежки престъпления. Истинската анонимност изисква много внимателно наблюдение на всяка стъпка от страна на злоумишлениците и на практика е недостъпна за един обикновен човек без специални умения. Ето защо, като се имат предвид действащите мерки, заплахата от реална анонимизация на криптопазара не може да се счита за твърде голяма. Засега.