„Забравеният“ трети основател на Apple твърди, че все още притежава 10% от акциите на компанията, но защо тогава не е милиардер?

Днес се навършват 50 години откакто на 1 април 1976 година, Роналд Уейн, заедно със Стив Джобс и Стив Возняк – свои колеги от производителя на видеоигри „Atari“ основава компанията, известна тогава като „Apple Computer Company“. Джобс и Возняк получават по 45% дял от новосъздадената компания, а Уейн – 10%. По-малко от две седмици по-късно, опасявайки се от отговорност, в случай че стартиращата компания изпадне във финансови затруднения, Уейн официално се оттегля от Apple.

Знае се, че Уейн е продал 10-процентния си дял в Apple за 800 долара, въпреки че той оспорва тази информация, като твърди, че е смятал, че чекът, който е получил по пощата е „бакшиш“. През 1977 година той получил допълнителни 1500 долара, за да се откаже от всякакви бъдещи претенции към компанията. Днес пазарната капитализация на Apple е около 3,6 трилиона долара. Това означава, че ако Уейн беше задържал дела си, той щеше да бъде невероятно богат човек.

„Нямам достатъчно пръсти на ръцете и краката, за да преброя колко пъти през годините хората ме питаха (със съжалителен тон) дали някога съм съжалявал за решението си. Ще заявя тук и сега (но вероятно не за последен път), че никога не съм съжалявал за действието си. Джобс беше абсолютен ураган. Беше като да държиш тигър за опашката. Не ми отне много време да стигна до заключението, че ако остана в компанията, вероятно ще свърша като най-богатият човек в гробището.“

пише Уейн в мемоарите си от 2011 година

Уейн, който днес е на 91 години и живее в Парамп, Невада наскоро разкри нов обрат в историята.

„През цялото това време, оттогава досега, аз все още притежавах и продължавам да притежавам, доколкото ми е известно 10% дял. Никога не съм продавал дела си в Apple на никого, по никакъв повод и за никаква сума.“

споделя той пред Fast Company

В неотдавнашното интервю на Марк Ярм от PCMag с Уейн, той направи подобно твърдение, но, за съжаление отказа да влезе в подробности. Следващият текст е редактиран с оглед на дължината и яснотата.

Марк Ярм: Здравей, Роналд. Как си?

Роналд Уейн: Толкова добре, колкото може да се очаква, като се има предвид, че съм на 91 години.

МЯ: Срещнал си Стив Джобс и Стив Возняк във компанията за видеоигри „Atari“. Какви бяха първите ти впечатления от тях?

Роналд Уейн: Имаха чудесни амбиции и идеи и ги намерих за доста интересни. В същото време те ме възприемаха като ментор, защото бях на 40 години. Те бяха на по 20 години, а аз имах 20-годишен опит в областта, така че можеха да разчитат на мен за информация, до която преди това нямаха пряк достъп.

Те бяха абсолютни противоположности един на друг. Джобс беше изцяло бизнес-настроен: „Как да печелим пари? Какво можем да направим, за да стигнем някъде?“ Возняк беше много капризен човек и всичко, което правеше, го правеше само за удоволствието от самото действие. Искаше да създаде продукт просто, за да го раздаде. Разбира се, Джобс имаше различна идея. Той искаше да създаде продукт и да го продаде за колкото може повече. Те просто бяха идеални един за друг.

Марк Ярм: Как стигнахте до това да съосновете това, което тогава беше известно като Apple Computer Company през 1976 година?

Роналд Уейн: Един ден Джобс дойде при мен в „Atari“ и ми каза, че той и приятелят му Возняк, когото все още не бях срещал планират да основат компания за производство на персонални компютри, което ми се стори страхотна идея. Беше правилният продукт в точното време. Той каза, че има само един проблем, а именно, че Возняк не разбираше значението на собствеността, тоест, че схемите, които той щеше да проектира, щяха да станат собственост на компанията, която създаваха. Возняк се отнасяше много родителски към схемите, които проектираше. Това им попречи в началото да създадат компания, защото не можеха да разрешат този проблем.

Така че Джобс дойде при мен, за да ме убеди да поговоря с Возняк за концепцията за авторските права, а аз казах: „Добре, няма проблем.“ Поканих ги в апартамента си и същата вечер те дойдоха. Отне ми около 25 минути, за да накарам Возняк да разбере важността на собствеността върху проектите на схемите. Когато той каза: „Разбирам“, Джобс буквално скочи и каза: „Това е! Ще създадем компания.“ Той и Возняк щяха да имат по 45%, а аз щях да имам 10% като решаващ глас. И така започна всичко.

Заведох ги в офиса си, седнах и написах оригиналните учредителни договори – три копия. За Возняк това беше нещо като шок – той никога не беше виждал някой, който не е адвокат, да седне и да пише споразумение за партньорство. Подписахме трите копия и това беше официалното начало на Apple Computer.

Марк Ярм: Вие също сте проектирали първото лого на Apple. Разкажете ми за идеята зад дизайна.

Роналд Уейн: Бях уловил част от причудливостта на Уозняк и реших, че вместо да създам лого от 20-ти век, ще създам лого от 19-ти век. Беше Нютон под ябълковото дърво в готически профил, с лента около него, на която пишеше Apple Computer Company и малка бележка в долната част, на която пишеше: „Ум, вечно пътуващ сам през странни морета на мисли.“ Това беше стих от Уърдсуърт, един от любимите ми поети. Отне ми около ден, ден и половина да го създам. Всичко беше с перо и мастило и много ми хареса да го правя. И тогава, разбира се, те излязоха и си взеха обикновено лого във формата на ябълка. Моето лого беше ексцентрично. Тяхното беше, да речем, делово.

Марк Ярм: Както е известно, вие напуснахте компанията 12 дни по-късно. Какво ви накара да направите това?

Роналд Уейн: Имаше трудности при тълкуването на това как трябва да се управлява компанията, имахме спорове по този въпрос и аз просто си тръгнах. Това е всичко. Не мога да кажа повече по този въпрос.

Марк Ярм: От това, което съм чел сте смятали, че може да бъдете държан отговорен за бизнеса, ако той се провали.

Роналд Уейн: Знаете ли за това?

Марк Ярм: Да, пише го в автобиографията ви. Сега Apple струва около 3,6 трилиона долара. Ако все още притежавахте 10% от нея, щяхте да имате 360 милиарда долара. Неведнъж сте казвал, че не съжалявате, че сте напуснал бизнеса. Защо?

Роналд Уейн: Фактът е, че се измъкнах от ситуацията с отговорността. На първо място, всъщност никога не съм продавал 10-процентния си дял. Никога не съм го продавал. Нямаше договор с никого, нито получих плащане от някого по договор за продажба на моите 10%. Смятам, че все още притежавам 10% от компанията, но това е нещо, за което трябва да спорим.

Марк Ярм: Обръщали ли сте се към Apple по този въпрос?

Роналд Уейн: Не, все още не.

Mарк Ярм: Какво чакате?

Роналд Уейн: Не мисля, че мога да обсъждам това в момента. (Откакто това интервю беше проведено по-рано този месец, Уейн няколко пъти публично заяви, че все още притежава 10% от Apple. В последващ разговор с PCMag той отказа да даде подробности по това твърдение.)

Mарк Ярм: Добре, но в миналото сте казвал, че не съжалявате, че не сте станал безумно богат. Защо не?

Роналд Уейн: Естествено, бих искал това. Но аз съм и реалист. Обстоятелствата се променят и човек трябва да се приспособява към тях, да прави най-доброто, на което е способен в дадената ситуация. Аз съм прагматичен човек и действам според развитието на събитията.

Mарк Ярм: Само за да изясним нещата, изпитвате ли някакви съжаления?

Роналд Уейн: Съжаления? Трудно е да се каже. Бих ли искал да съм милиардер? Разбира се, че бих. Но дали това е съжаление или не, не знам.

Mарк Ярм: Кога видяхте Стив Джобс за последен път?

Роналд Уейн: О, това беше преди много, много години, преди десетилетия. Не мога да посоча точно кога беше последният път.

Mарк Ярм: Бяхте ли изненадан от това колко емблематичен бизнесмен стана той?

Роналд Уейн: Не, защото това беше неговата движеща сила. Всичко, което правеше, беше: „Как да спечелим пари?“

Марк Ярм: Как ви засегна смъртта му?

Роналд Уейн: Смъртта на Джобс? Не се зарадвах, нито бях тъжен. Това беше просто едно събитие – нищо повече. Не е нещо, което ме е засегнало лично.“

Mарк Ярм: Следите ли Apple? Имате ли мнение за стила на управление на Тим Кук?

Роналд Уейн: С течение на времето на практика загубих всякакъв интерес към Apple. Имах други неща за вършене. Трябваше да си изкарвам прехраната. Имах неща за вършене, места за посещение, храна за ядене и работа за вършене. Не мислех много за Apple.

Mарк Ярм: Прочетох едно интервю с вас отпреди около 10 години, в което се казваше, че не притежавате никакви продукти на Apple. Все още ли е така?

Роналд Уейн: Никога не съм притежавал продукт на Apple, с изключение на един телефон на Apple, който ми подариха преди около шест години. Веднъж ми подариха лаптоп на Apple. Дадох го на член от семейството, за да ми покаже как се използва и повече не го видях.

Mарк Ярм: Какъв лаптоп или персонален компютър използвате?

Роналд Уейн: Имам Dell.

Mарк Ярм: Как се чувствате, когато ви наричат „забравения основател“ на Apple?

Роналд Уейн: „Забравен основател“ е доста точно. По-голямата част от хората дори не ме познават като съосновател.

Mарк Ярм: Искате ли повече хора да ви познават като съосновател?

Роналд Уейн: Имам много желания. Това не е сред най-важните в списъка ми.

Mарк Ярм: Кои са по-големите ви желания?

Роналд Уейн: В крайна сметка, да стана богат и да направя всички неща, които не можах да направя преди, защото нямах средствата. Например, посветих значително време и усилия, опитвайки се да накарам света да разбере (преди всичко да се обърка) тази икономика и какво трябва да направят, за да се защитят. Опитах се да публикувам няколко книги по темата, но нямах средствата да ги разпространявам или да ги промотирам. Това беше трагедия, не толкова за мен, колкото за обществеността, която остана неинформирана.

Mарк Ярм: Как мислите, къде ще бъде Apple през 2076 година?

Роналд Уейн: Теоретично е трудно да се каже, защото дотогава целият свят ще се обърне с главата надолу и наопаки. Както казах, в икономическо отношение се насочваме към катастрофа. Това е неизбежно, нали?

Mарк Ярм: Какво мислите, че ще бъде вашето наследство?

Роналд Уейн: Когато бях дете, моят герой беше Леонардо да Винчи – човек, който правеше всичко, което искаше, във всяка област, в която можеше да се включи. Бях универсален учен. Можех да правя всичко. Правех го, защото 12 години търсех работа, което ми даде възможност да се запозная с всички аспекти на инженерната дейност – от машинист през технически писател, илюстратор и чертожник до инженер. Създадох първия изцяло електронен слот автомат, одобрен от Комисията по хазарта. Направих редица неща, които бяха първи по рода си и оригинални. Те бяха резултат от преследването на нещата, които ме очароваха, а аз просто се впуснах в тази посока. Мисля, че ще ме запомнят като универсален учен.