Завръщането на „д-р Франкенщайн“: Хе Дзянкуй отново се захваща с гените

Етичните дилеми и научните перспективи пред редактирането на човешкия геном.

Технологията CRISPR, която позволи да се променят гените, направи революция в биологията и откри нови възможности за намеса в човешката еволюция. Тези възможности обаче са съпроводени със сериозни етични и морални въпроси. Фигурата на китайския биофизик Хе Дзянкуй, който през 2018 г. шокира света, като създаде първите генетично променени деца, заема централно място.

През 2016 г. на конференция във Вашингтон професор Дженифър Дудна, един от съавторите на CRISPR, изрази загриженост относно възможните последици от технологията. Тя предупреди да не се създават „CRISPR бебета“, защото това би означавало намеса в човешката еволюция, тъй като всички промени в гените на ембриона ще се предават на следващото поколение. Две години по-късно тези опасения се превърнаха в реалност.

Хе Дзянкуй, използвайки CRISPR, промени гените на ембриони, за да създаде имунитет срещу ХИВ чрез редактиране на гена CCR5. Това предизвика международно възмущение: експериментите му бяха счетени за опасни и неетични, а самият Хе беше осъден на три години затвор. По-късно стана ясно, че промените в гените са били въведени неточно, което е могло да доведе до непредвидими последици.

Въпреки критиките и лишаването от свобода Хе Дзянкуй не се отказа от амбициите си. През 2022 г., след като е освободен от затвора, той обяви намерението си да продължи да работи върху редактирането на гени, по-конкретно върху гена APP, който би могъл да предпази от болестта на Алцхаймер. Той заяви, че сега изследванията му са съсредоточени върху миши и бъбречни клетки, а не върху човешки ембриони. Въпреки това плановете му отново и с нова сила привлекоха вниманието на учените и обществеността.

Много експерти смятат, че въпреки грешките на Хе, самата насока на неговите изследвания е неизбежна. Геномните технологии се развиват с бързи темпове и в близко бъдеще хората ще могат да получават „генетични ваксини“, които предпазват от множество заболявания, включително диабет, рак и сърдечносъдови болести. Тези промени обаче няма да се предават на потомството, понеже по този начин може да се промени самата същност на човешката еволюция.

Някои учени, сред които известният генетик Фьодор Урнов, смятат, че в бъдеще редактирането на гени ще се превърне в обичайна практика, но изразяват загриженост за това как то ще се отрази на обществото. Те се опасяват, че достъпът до генетичните подобрения ще бъде неравностоен и че търговските интереси могат да доведат до нежелани последици.

Междувременно биотехнологичните компании продължават да разработват нови методи за изпозлване на CRISPR за генетични промени на човешкия организъм, за да направят процедурите по-лесни и по-достъпни. Така например в момента се разработват наночастици, способни да доставят генетични редактори директно в клетките, което може да доведе до появата на „генна терапия в спринцовка“. В същото време цената на тези процедури остава висока, което ограничава достъпа до тях за широката общественост, особено в страните с ниски доходи.

Бъдещето на генното редактиране остава несигурно. Въпреки техническия напредък, моралните и етичните въпроси продължават да възпрепятстват напредъка. Учените и обществото трябва да решат докъде са готови да стигнат в промяната на човешката природа и как да предотвратят възможните негативни последици.

По този начин експериментите на Хе Дзянкуй поставиха човечеството пред важен избор: дали да използва новите технологии за подобряване на здравето и дълголетието с риск да изгуби контрол върху собствената си еволюция, или да се ограничи до по-консервативни подходи.