Заключеният телефон от Петрохан: какво крие устройството, което може да промени разследването

Трагедията край хижа „Петрохан“ постепенно започва да се превръща в случай, при който технологиите могат да се окажат по-важни от всички свидетелски показания, защото в центъра на вниманието на разследващите вече стои едно конкретно устройство — мобилният телефон на Деян Илиев, човек от най-близкото обкръжение на Ивайло Калушев и първият, който открива телата на загиналите.

Според информация на „24 часа“, Илиев е отказал да предостави кода за отключване на телефона си, който вече е иззет като доказателство, а това автоматично поставя случая в съвсем различна категория — такава, в която дигиталната криминалистика може да даде отговори, недостъпни чрез класическите методи на разследване. От изданието посочват още, че в МВР разполагат със специализиран софтуер за извличане на данни от мобилни устройства, закупен през миналата година, което означава, че достъпът до съдържанието на телефона вероятно е въпрос на технически процес, а не на невъзможност.

Това превръща устройството в потенциален „дигитален свидетел“, защото съвременният смартфон съхранява много повече информация, отколкото човек осъзнава — история на местоположенията, комуникации през криптирани приложения, логове на действия, метаданни от снимки, времеви маркери на активност, връзки към клетъчни станции и дори поведенчески модели. Дори когато съобщенията се изтриват автоматично, както твърди Илиев за последния SMS от Калушев, в паметта на устройството често остават следи, които могат да бъдат възстановени чрез специализиран анализ.

Интересното е, че българската практика вече познава случаи, при които телефони се оказват почти непробиваеми, като този на Алексей Петров, който по публична информация не е бил отключен дори с помощ от чуждестранни служби, но ситуацията тук изглежда различна. По данни на „24 часа“, моделът на устройството не е от най-високия клас и не използва допълнителни криптографски защити извън стандартните, което значително увеличава вероятността информацията да бъде извлечена успешно, ако разследването стигне до тази фаза.

Към момента официално не е обявено какъв точно е моделът на телефона, иззет по разследването, но наличната информация позволява да се направят някои технологични изводи. По данни, цитирани от „24 часа“, устройството не е от най-високия клас и не използва допълнителни криптографски защити извън стандартните за операционната система, което значително увеличава вероятността достъпът до информацията да бъде осъществен със специализиран софтуер. Това практически насочва към по-обикновен смартфон — най-вероятно Android устройство от среден клас или по-стар модел, тъй като при най-новите флагмани, особено при някои версии на iPhone, извличането на данни без код може да бъде изключително трудно дори за международни служби.

В дигиталната криминалистика обаче решаващ фактор не е само марката, а комбинацията от технически параметри — версията на операционната система, нивото на криптиране, дали е активирано биометрично отключване, както и състоянието на телефона в момента на изземването. Ако устройството е било включено и не е преминало в режим на пълно криптиране след рестарт, вероятността за извличане на информация е значително по-голяма. Именно затова специалистите често описват подобни случаи като технологична надпревара между защитата на модерните устройства и инструментите за анализ, при която понякога една единствена версия на софтуера може да направи разликата между напълно недостъпен телефон и такъв, който разкрива цялата хронология на събитията.

Паралелно с дигиталния аспект, самото местопрестъпление също показа колко лесно визуалните следи могат да създадат погрешни версии, когато липсва техническо обяснение. Намерените десетки гилзи в хижата първоначално породиха спекулации за престрелка и външна намеса, но експертният анализ показа, че те не са били изстреляни от оръжие. Официалната информация сочи, че корпусите са били деформирани, липсват възпламенители, а куршумите нямат характерните следи от нарези на цев, което съответства на добре известен физичен процес — самовъзпламеняване на барута при висока температура по време на пожар. Без цев, която да концентрира налягането, куршумите не могат да достигнат нормалната скорост на изстрел и се разпръскват на малко разстояние, което обяснява сцената без да предполага стрелба.

Всичко това обаче връща вниманието към телефона, защото именно там може да се съдържа най-важната информация за последните дни и часове преди трагедията — комуникации между участниците, планове за движение, психологическо състояние, снимки или видеа от мястото, както и данни за присъствие, които могат да реконструират събитията с точност, невъзможна за човешката памет. В съвременната криминалистика подобен анализ често се нарича дигитална реконструкция или „дигитална аутопсия“, при която алгоритмите и софтуерът възстановяват хронологията на случилото се чрез електронните следи, оставени от участниците.

Случаят „Петрохан“ показва колко силно се е променило разследването през последните години, защото истината вече не се търси само чрез свидетели и експертизи на място, а чрез данни, метаданни и технологичен анализ. Понякога едно устройство в джоба на човек може да се окаже по-важно от всички показания.

И точно затова въпросът какво има в този телефон може да се окаже ключов за цялата история.