Защо астронавтите полетяха към Луната в оранжеви скафандри?

За първи път от повече от 50 години насам хора полетяха до Луната и то в яркооранжеви скафандри. Мисията „Артемида 2“ (Artemis 2) стартира на 1-ви април 2026 г. от космическия център „Кенеди“ във Флорида, а четиримата членове на екипажа носеха скафандри в цвят, който НАСА нарича „международен оранжев“. Това не е прищявка на някой дизайнер – зад избора на цвета стоят реална история и специфична инженерна логика.

Първият полет до Луната през XXI век

Екипажът на „Артемида 2“ – астронавтите на НАСА Рийд Уайзман, Кристина Кох, Виктор Глоувър и канадският астронавт Джереми Хансен – станаха първите хора, които се отправиха към Луната след мисията на „Аполо 17“ през 1972 г., преди повече от 50 години. По време на десетдневната мисия те ще обиколят Луната и ще се върнат на Земята със скорост, 30 пъти по-висока от скоростта на звука.

Екипажът няма да кацне на лунната повърхност. Вместо това астронавтите ще тестват системите за поддържане на живота на капсулата „Орион“ за бъдещите пилотирани мисии до лунната повърхност. Кацане на Луната е планирано за мисията „Артемида 3“, която ще стартира през 2027 г.

Оранжеви скафандри за мисията до Луната

Оранжевите скафандри, с които астронавтите стартираха към Луната, официално се наричат Orion Crew Survival System (OCSS). Тези скафандри се носят по време на изстрелването, на най-рисковите части от полета в близост до Луната и при завръщането на Земята.

Дори ако капсулата „Орион“ загуби налягане в кабината по пътя към Луната, по време на полета в орбита или по време на обратния полет, скафандърът може да запази живота на астронавта до шест дни – достатъчно, за да се прибере у дома. Това е фундаментална разлика в сравнение със скафандрите от епохата на совалките: преди полетите не стигаха по-далеч от ниска околоземна орбита, а в случай на авария връщането на Земята беше възможно за няколко часа.

Главният технолог на фирмата-производител David Clark Company Шейн Джейкъбс обясни: скафандрите ще защитават астронавтите, ако капсулата загуби налягане по пътя към Луната. В такъв случай не можеш просто да се обърнеш – трябва да продължиш, да обиколиш Луната, както направи Аполо 13, и да се върнеш.

Джейкъбс сравнява скафандъра с предпазния колан на автомобила: ако мисията върви гладко, той изглежда ненужен. Но всеки път, когато закопчавате колана, се радвате, че сте го сложили, в случай че нещо се обърка.

Защо НАСА е избрала оранжевия цвят на скафандрите

Изглежда, че оранжевото е просто традиция. Но в действителност този цвят си има много практична причина. През 1988 г. НАСА преминава от бели скафандри към яркооранжеви, за да може по-лесно да се забелязват астронавтите, когато кацат в океана.

Това се случва след катастрофата на совалката „Челинджър“ през 1986 г. Преди трагедията, започвайки с мисията STS-5, екипажите на совалките летяха в светлосини скафандри. След загубата на „Челинджър“ НАСА наложи връщането на скафандри със система за аварийно напускане и пълна защита от налягането. Първите осем нови скафандри са тъмносини, но те никога не са използвани при действителните мисии – цветът бързо е променен на яркооранжев, за да контрастира с тъмносинята океанска вода.

Този флуоресцентен оттенък се среща изключително рядко в природата, така че е лесно да бъде забелязан. Моряците от поколения използват оранжевия цвят за спасителни операции – той се откроява идеално на фона на тъмния океан и всеки естествен пейзаж. При операция по търсене и спасяване времето е всичко и лесно забележимият цвят става от решаващо значение. Официално наричан международен оранжев, този цвят е специално подбран, за да могат спасителите да го виждат на фона на контрастната вода.

За сравнение, белите скафандри, които сме свикнали да виждаме на снимки от космическите разходки, имат друга цел. Белият цвят отразява слънчевата топлина и се откроява добре на фона на черното в космоса. Оранжевият цвят пък е свързан с безопасността на Земята след излизане от атмосферата.

По какво се различават новите скафандри от старите

Въпреки че новият OCSS прилича на оранжевите скафандри от програмата Space Shuttle, отвътре това е напълно различен костюм. Основната разлика е, че OCSS е предназначен за дългосрочно оцеляване извън ниска околоземна орбита.

Ето и основните подобрения в сравнение със стария ACES (Advanced Crew Escape Suit):

• Скафандрите от епохата на совалките се предлагаха в стандартни размери – S, M, L. Новите OCSS се изработват индивидуално, за да паснат на всеки член на екипажа;
• Шлемът е по-лек и по-издръжлив, а шумоизолацията е подобрена – това улеснява екипажа да разговаря помежду си и с Центъра за управление на полетите;
• Ръкавиците са по-устойчиви на износване и съвместими със сензорните екрани, а ботушите са по-гъвкави и огнеупорни;
• Преработените ципове позволяват по-бързото обличане и събличане на скафандъра;
• Подобрената система за терморегулация помага на астронавтите да останат сухи и да не се прегряват. Под скафандъра се носи специално бельо с тръбички за охлаждане на течността – то също е обновено, за да бъде по-дишащо.

Кройката на скафандъра е преработена, за да се премахнат точките на дискомфорт, които астронавтите от совалката изпитваха, когато го носеха дълго време в условия на налягане. За десетдневна мисия до Луната, а не за час и половина издигане в орбита, това е от основно значение.

Какво включва комплектът за оцеляване в скафандъра

Скафандърът OCSS е нещо повече от херметичен костюм. Скафандрите са оборудвани с комплект за оцеляване, в случай че астронавтите трябва да напуснат капсулата „Орион“ след кацането, преди да пристигнат спасителите.

Всеки скафандър включва собствена спасителна жилетка с личен радиофар, спасителен нож и комплект за сигнализация – огледало, стробоскопична светлина, фенерче, свирка и светещи пръчици.

Освен това скафандрите имат светлоотразителни сини ивици – те също помагат за откриването на астронавтите. Под ивиците е скрита система за окачване, която спасителите могат да използват, за да хванат здраво човека по време на евакуация.

Нови адаптивни интерфейси подават въздух и отстраняват издишания въглероден диоксид. За разлика от своя предшественик OCSS използва система със затворен цикъл, която пести ресурси – критична характеристика, когато Земята е на шест дни разстояние.

Кой произвежда скафандрите за лунните мисии

Скафандрите OCSS се изработват от David Clark Company от Уорчестър, Масачузетс. Всеки костюм се изработва по поръчка за конкретния астронавт. Компанията разработва космически костюми от началото на 40-те години на миналия век – дори основателят на компанията Дейвид Кларк участва в създаването на първия костюм против претоварване. По-късно те изработват скафандрите за програмата Gemini и оборудването за лунните мисии Apollo.

Самият скафандър е пряк наследник на височинните костюми на американските военновъздушни сили, носени от пилотите на разузнавателния самолет SR-71 Blackbird, височинния самолет U-2, експерименталния X-15 и астронавтите от програмата Gemini. Историята на линията представлява непрекъсната еволюция от авиационните височинни костюми от 60-те години на миналия век до съвременното оборудване за полети в открития космос.

Ръководителят на проекта OCSS Дъстин Гьомерт, който е работил и в програмата за космическите совалки, описва процеса по следния начин: дизайнерите предлагат концепция, обсъждат я с екипажа, тестват как тя работи в реални условия на космически полет и адаптират костюма с помощта на обратна връзка, за да осигурят както безопасност, така и комфорт в реални условия.

Artemis 2 е само началото. Програмата „Артемида“ е дългосрочният и скъп план на НАСА за връщане на хора на Луната, като същевременно се създаде постоянно присъствие. Целта е да се изгради лунно селище на южния полюс, където се предполага, че има запаси от воден лед, подходящ за пиене, дишане и производство на ракетно гориво. В крайна сметка „Артемида“ трябва да положи основите на пилотирани мисии до Марс.

А оранжевите скафандри OCSS са единственият детайл, който ни напомня: без значение колко амбициозни са плановете, всичко започва с това всеки член на екипажа да се прибере жив. Дори ако това означава да бъдем забележимо оранжево петно насред океана.