Защо всички снимки на Млечния път не са истински: лъжат ли ни учените?

Млечният път е галактиката, в която се намира нашата Слънчева система и планетата Земя. Италианският учен Галилео Галилей пръв осъзнава съществуването ѝ, когато вижда през телескоп огромен звезден куп в небето. Въпреки това той дори не е могъл да предположи, че това е цяла галактика, тъй като по негово време такъв термин все още не е съществувал. Много години по-късно, през XVIII век, учените Имануел Кант и Томас Райт изказват предположението, че Млечният път е огромен диск от звезди, в който се намира нашата Слънчева система. Едва в началото на XX век Едуин Хъбъл намира убедителни доказателства, че Млечният път е една от многото галактики във Вселената. В интернет можете да намерите много изображения на това как изглежда Млечният път. Но нито една от тези „снимки“ не е истинска. Защо това е така?

Всъщност отговорът на този въпрос е много прост и всеки може да се досети и сам да си отговори. Въпреки това космическият анализатор на НАСА Александра Дотен (Alexandra Doten) обясни причината за тези, които никога не са били в космоса.

Как изглежда галактиката Млечен път

Всяко изображение на Млечния път в интернет и в книгите е картина, създадена от художници. През цялата история на човечеството хората не са направили нито една снимка на родната си галактика и едва ли някой ще успее да го направи.

Важно е да се отбележи, че става дума само за изображения, на които Млечният път изглежда като огромна спирала в пространството. А ако на снимката се вижда ярка линия от много звезди в небето – това е истинска снимка, на която се виждат галактическият център, ръкавите на галактиката и облаците прах.

Слънчевата система се намира в ръкава Орион. От този ъгъл се вижда центърът на галактиката, където се намира черната дупка Стрелец А*, както и някои ръкави и плътни облаци от газ и прах.

За да види галактиката Млечен път отвън, човечеството трябва да построи невъобразимо мощен космически кораб, способен да измине хиляди светлинни години. Като се има предвид, че в момента не сме в състояние да изпратим хора дори до съседния Марс, подобна мисия няма да се осъществи скоро. Може би изобщо няма да напуснем Млечния път и космическите пътувания ще останат на страниците на научнофантастичните книги.

Първите снимки на Земята

Ние не можем да погледнем галактиката Млечен път отстрани, както преди десетилетия не можехме да видим как всъщност изглежда планетата Земя. Знаем каква е формата на Млечния път само благодарение на движението на звездите и други данни, събрани от телескопите. По същия начин преди знаехме, че Земята има овална форма, само благодарение на картографирането на повърхността и математическите изчисления.

Първата снимка на Земята е направена през октомври 1946 г. с помощта на камера, прикрепена към американска балистична ракета V-2. Изображението е черно-бяло, с ниска разделителна способност и не покрива цялото земно кълбо.

Висококачествена снимка на земното кълбо е направена през 1972 г. от космическия кораб „Аполо 17“. Членове на екипажа са астронавтите Рон Евънс и Харисън Шмит – траекторията на полета им до Луната прави възможно за първи път да се заснеме толкова детайлно изображение.

Снимка на галактиката Андромеда

Невъзможно е да се направи панорамна снимка на Млечния път, защото ние сме вътре в него, това вече го разбрахме. Но могат да се направят подробни снимки на Андромеда и на други галактики.

През 2015 г. космическият телескоп „Хъбъл“ направи една от най-висококачествените снимки на галактиката Андромеда, която обхвана 100 милиона звезди. За да направи снимката, той трябваше да направи множество различни кадри и след това да ги слепи в едно общо изображение – по същество астрономите сглобиха огромен пъзел.

Дори астрономите любители могат да видят някои фрагменти от галактиките. Но най-детайлните изображения се получават само от скъпите космически обсерватории. Можете да разгледате направените от тях кадри в уеб сайта на телескопа „Хъбъл“ и в колекцията от снимки и видеоклипове на космическата агенция НАСА.

В допълнение към Млечния път и Андромеда учените изследват Големия и Малкия Магеланов облак. Разстоянието от нас до тях е около 150 000 светлинни години, което е много малко в космически мащаб. Наблюдението на тези обекти може да ни каже много за структурата на Вселената и формирането на звездите.

Колкото и парадоксално да звучи, учените могат да научат доста повече, като изследват само една точка в пространството, отколкото като изучават целия космос наведнъж. Разглеждайки Магелановите облаци с някои от най-мощните телескопи на нашето време, астрономите стъпка по стъпка разбират как галактиките взаимодействат помежду си. Те виждат със собствените си очи как те завихрят газ и прах помежду си, как променят формата си и обменят цели звезди една от друга. Освен всичко това учените могат да наблюдават как се формират звездите.