Защо всъщност съвременната музика толкова деградира

Все по-често се появяват мнения, че съвременната музика буквално дегенерира. Траковете от топ-чартовете с всяка една изминала година стават все по-малко изразителни и все повече започват да приличат един на друг, а интернет се напълни  с безкрайни ‘качулки’ и ‘кадилаци’. Оказа се, че това съвсем не е някакво ретроградно заблуждение, а отдавна доказан от науката факт.

Богатството

Учените от научноизследователския център по изкуствен интелект в Барселона още през 2012 година проведоха мащабно изследване, в което анализираха промените в популярната западна музика настъпили за периода от 1955 до 2010 години. Те използваха базата данни ‘Million Song Dataset‘, като прекараха почти 500 трака през различни статистически алгоритми. Основните параметри на това изследване са хармоничната сложност, разнообразието на тембрите и силата на звуците.

Тембърното разнообразие се получава от броя на използваните инструменти и от вокалния диапазон. Казано по друг начин, то характеризира дълбочината и богатството на музикалното произведение. Оказа се, че през последните десетина години темърното разнообразие в популярната музика музиката силно се е понижило.

Оригиналността

Намаляването на оригиналността също бе статистически доказано. Повечето съвременни тракове за изградени на базата на почти една и съща комбинация от клавиши, дръм машина и семплер.  Особен интерес сред учените предизвика така нареченият ‘Вик на милениала‘. Стотици музиканти и артисти използват един и същ преход от петата степен на мажорната скала към третата и обратно към петата. Много често тази комбинация се съпровожда от думите ‘Wow, wow’.

Този метод е една от най-простите форми на така наречените hooks (куки). Това са вокални алгоритми, които имат за цел да се загнездят в умовете и да накарат хората отново и отново да слушат композицията. Тези провиквания могат условно да бъдат разделени на негативни и позитивни.

Позитивните са характерни преди всичко със своето съвсем отчетливо, но не твърде рязко различие от основната хармония. Примери за позитивни hooks могат да бъдат взети от трака In my time of dying на Led Zeppelin, както и разтеглената дума Yesterday  в едноименната композиция на Пол Макартни.

Негативните hooks са характерни с колкото се може по-голям брой повторения и примитивна структура. Най-често те приемат формата, за която е измислен термина earworm или brainworm – ушни червеи или мозъчни червеи. За първи път тези термини бяха използвани в новелата на  Дезмънд Багли (Desmond Bagley) ‘Flyaway“, което в случая означава ‘Свободни’. Той описва как песента, наситена с подобни ‘червеи’ остава за дълго време в главата и за кратко време става позната и кара хората отново и отново да слушат композицията. Мозъкът на човека е така устроен, че в повечето случаи не харесва новите неща, които искат много ресурси, за да бъдат разбрани и възприети в сравнение с познатите неща, които не изискват особени умствени усилия.

През последните десетина-двадесет години броят на тези негативни провиквания или по-точно викове, многократно нарасна. Това е свързано с промяната на самата технология на достъп. Преди се използваше аналогова техника, хората можеха по-внимателно да подбират музиката и борбата между различните лейбъли не бе така остра. Но сега хората имат мигновен достъп до милиони тракове и производителите на музика трябва мигновено и максимално ефективно да привлекат и прихванат вниманието, за може потребителят да спре да прелиства напред, а в идеалния случай многократно да се върне към същото парче. Тази тенденция доведе до ужасна примитивност в траковете, които започнаха твърде много да си приличат.

Текстовете

Поетичното разнообразие също се срина. Учените са приложили към текстовете на популярните тракове от 2005 до 2014 години индексът Флаш-Кинкейд за удобно четене. Този алгоритъм показва доколко сложно се възприема даден текст и определя литературното майсторство. За избрания период от време значението на този индекс значително е намаляло, броят на повторенията на едни и същи думи се е увеличил, а самите текстове са станали по-къси.

Силата на звука

През последните десетилетия в звукозаписа се използва един съвсем опростен и много ефективен метод – усилване силата на звука с помощта на компресия. Тоест, намалена е разликата между най-тихите и най-силните звуци, а получилото се е усилено. С помощта на този метод вниманието на слушателя се задържа за по-дълго време. От друга страна, по този начин музикалната композиция губи своята изразителност. Барабаните например, спират да изпъкват и се сливат в общия фон, а разликата в различните тембри се изглажда.

Причините

Как се стигна дотук? Разбира се, едва ли някой е искал нарочно да свали качеството на музиката с цел затъпяване на населението. Причините за тази ужасна деградация на музиката са предимно пазарни. Световната девалвация доведе до поскъпването на абсолютно всички проекти, включително и в сферата на медиите. Това доведе до нарастване на рисковете. Големите лейбъли изразходват огромни количества човекочасове и ресурси за създаването на един максимално усреднен продукт, който ще се хареса на възможно най-много хора, а проверените методи, които носят печалба, се използват отново и отново. Оттук идват безкрайните повторения, намаляването дълбочината на музикалните композиции и изразителността на музиката.

Но това съвсем не означава, че всичката музика деградира, Става дума само за комерсиалните проекти. Благодарение на интернет, областта на независимата музика получи мощен тласък, който даде възможност на редица талантливи музиканти да покажат своето творчество на милиони хора. Само преди 15 години подобно нещо бе невъзможно.

Не бива да се отчайваме.