Защо въпреки постоянно нарастващата скорост на интернет сайтовете не зареждат по-бързо?

Преди известно време попаднахме на публикации в различни блогове и технологични медии, в които се твърди, че уебсайтовете днес не са станали значително по-бързи, спрямо скоростта, с която са се зареждали преди повече от 10 години. Първоначалната ни реакция беше на скептицизъм към тези твърдения – в крайна сметка домашният и мобилният широколентов достъп до интернет са станали значително по-бързи, отколкото преди 10 години, за различните пазари и региони разликите в скоростите могат да достигнат десетки и дори стотици пъти. Отделно, уеб технологиите също се развиват – интерфейсите на съвременните уеб платформи все повече използват превърнали се в стандарт технологии като responsive дизайн, компресия на изображенията и различен размер и формат на изображенията за различните устройства, компресия на съдържанието в кеша на потребителското устройство, по-минималистични и леки интерфейси и прочее. Качеството на самите уеб портали и интерфейси също се е повишило драстично благодарение на по-големия достъп до по-качествени услуги за уеб разработка и оптимизация, както и постоянно нарастващия брой на добре обучените специалисти, които се занимават със създаването на уеб съдържание. Затова подобно твърдение в началото ни се стори нелогично – дори да оставим настрана промяната в самите уеб сайтове, която е широка тема, в крайна сметка средната скорост на домашния интернет в света днес е около 70 Mbps, а в развитите страни тази стойност е значително по-висока, докато преди 10 години средната скорост на интернет едва достигаше 10 Mbps, а при мобилния интернет разликите са още по-колосални. Няма здрав разум, който да ни наведе над мисълта, че днес уеб страниците не се зареждат в пъти по-бързо, отколкото преди 10 години.

Въпреки това обаче решихме да отделим малко повече внимание на това твърдение и да проверим дали не е възможно да е подплатено с някакви данни. В действителност се оказва, че според повечето метрики на световни анализаторски агенции, които се занимават с проучване на уеб съдържанието и потребителското поведение в интернет, повечето добре функциониращи уебсайтове днес се зареждат за от две до шест секунди. Когато решихме да проверим данните за десет години назад, което ще рече за 2012 г., останахме изненадани – според същите анализаторски агенции повечето сайтове тогава са се зареждали отново за от две до шест секунди.

Колко бързо се зареждат уеб страниците?

Преди да се заровим в малко повече данни и да подплатим тези наблюдения с надеждна информация, нека първо уточним как точно ще отчитаме времето за зареждане на една уеб страница. Кога твърдим, че сайта е заредил – когато се появи първото съдържание от нея на екрана на нашето устройство, когато вече можем да започнем да скролваме из нея или когато целия процес на зареждане в браузъра и готов и можем да разглеждаме безпроблемно съдържанието?

От популярния портал httparchive.org разглеждат този проблем от години. Избрахме за целите на настоящото сравнение два показателя от техния сайт, за да анализираме времето за зареждане на уеб страниците за последните няколко години. За данните и от двата показателя се използва единствено настолен компютър. От организацията редовно тестват огромен списък от 4,2 милиона URL адреса и проследяват резултата.

Първият показател е колко време отнема до събитието onLoad. Под това се разбира времето, което е необходимо за зареждане на целия текст, изображенията и таблиците със стилове на екрана на потребителя. Наборът от данни използван за сравнението се простира от края на 2010 г., така че можем да получим надеждни наблюдения за дълъг период от време.

Средното време за onLoad е падало под шест секунди само три пъти през целия разглеждат период. От 2019 г. досега стойността е в застой. Преди 2019 г. обаче има значителни осцилации в тази стойност. За да разберем какво означават тези данни, първо трябва да се запознаем повече с това как точно са събрани.

Httparchie е част от организацията, която се занимава с поддържането на интернет архив, чиято мисия е да събира уеб страници в интернет и да ги архивира през различни периоди от време, така че всеки желаещ да може да провери как е изглеждал даден сайт преди година, две или повече. Освен че организацията архивира самите уеб страници, тя съхранява и някои допълнителни данни за тях – като време на зареждане и прочее. По отношение на времето на зареждане обаче през годините организацията е променяла методиките си.

По-конкретно става дума за машините и софтуера, които организацията е използвала, за да обхожда и архивира самите уеб страници. Те са се променяли неколкократно с течение на времето, като организацията няколко пъти е сменяла и операционните системи на тези машини. Така че не можем да сме сигурни, че тези колебания в данните се дължат непременно на промени в самите уебсайтове, тъй като е възможно замърсяване в данните поради тези промени.

За да получим по-добра представа за времето за зареждане на уеб страниците, намерихме друг набор от данни, хостван от HTTP архива, наречен Speed ​​Index. Този индекс е разработен от webpagetest.org и измерва скоростта за визуализиране на уеб страницата, а не различните събития, които настъпват в браузъра. Тъй като това, което действително ни интересува за целите на нашето проучване, е уеб страницата да е визуално завършена на екрана на потребителското устройство, тази мярка е по-надеждна за нашите цели. Нека да видим как са се променили нещата от 2016 г. до днес.

Тази графика е значително по-последователна. Има голям спад в средната скорост на зареждане в началото на 2017 г., като обаче има вметка за това, че машините, с които се осъществява обхождането на самите уеб страници, са преминали на Linux по това време. Като изключим тази промяна, можем да видим относително равни данни за средната скорост на зареждане на уеб страниците.

Както можем да видим от данните, средното време, което отнема зареждането на един уеб сайт, не се е променило чак толкова значително и драматично през последното десетилетие, въпреки огромните промени в скоростта на мобилния и домашния интернет.

Какво значение има за нас това?

До известна степен е парадоксално защо при значително по-високите скорости на интернет сайтовете не зареждат по-бързо. Но зад това има резонни обяснения. От една страна, въпреки че технологиите за създаването на уеб портали непрекъснато напредват от гледна точка на оптимизиране на скоростите на зареждане, самото уеб съдържание също значително се е променило – по-качествени дизайни с разнообразни елементи, по-качествени изображения, по-интересен и разчупен дизайн са само част от промените в уеб сайтовете, които забелязваме. Респективно размера на сайтовете до известна степен се е увеличил, но скоростта за зареждане остава почти същата, което се дължи именно на постоянното увеличаване на скоростите на интернет. Така можем да си обясним и с какво допринасят огромните увеличения в уеб скоростите, които ще донесе 5G, когато стане още по-масово и жизнеспособно в повечето страни по света. Реално времето, което прекарваме в чакане за зареждане на определено уеб съдържание или ресурси в интернет може би няма да спадне значително, точно както не се е променило толкова осезаемо през последните десет години, но нашето потребителско изживяване и вида на съдържанието, което консумираме, непрекъснато ще се променят и ще ни дават повече – особено с обещанията и перспективите за еволюция на интернет технологиите и света въобще, които идват от концепции като метавселената, умните договори, дигиталната собственост и други.

От друга страна тези данни са полезни и за начина, по който си представяме интернет от преди десет и повече години, особено ако не сме от най-ранните потребители на интернет или нямаме ярък спомен за онези времена – благодарение на тези сведения се отхвърлят наивните представи, че зареждането на един уеб сайт може да е отнемало десетки минути или повече.