Защо в един кръг има 360 градуса, а не 365 или 100?

От уроците по геометрия в училище всеки си спомня, че в кръга има 360 градуса. Но защо точно толкова? Защо хората не са решили, че има, да речем, 100 или 1000, 365 или 3927 градуса в кръг? Какви „магически“ и научни изчисления са позволили на нашите далечни предци да стигнат точно до това заключение?

За съжаление все още няма прост отговор на този въпрос.

Освен градуси, в геометрията и картографията се използват още минути, секунди и хилядни. Появата на други мерни единици е повече или по-малко ясна и разбираема за нас. Например разделянето на кръг на минути и секунди е въведено от гръцкия механик, астроном и математик Клавдий Птолемей в хода на неговите изчисления.

Хората са намерили правилния отговор емпирично и са го потвърдили с допълнителни изчисления.

Не знаем обаче как точно се е случило това. Древните математици или не са си направили труда да направят правилни записи, или, по-вероятно, те са били изгубени в продължение на много хиляди години. И въпреки че историята на откриването на градуса като единица за измерване на ъгъл е забулена в мрак за нас, ние все пак знаем нещо.

И това „нещо” ни позволява да изградим поне две доста убедителни теории.

Самата дума „градус“ (лат. gradus – стъпка) се появява векове след откриването на стойността. Създателите на мерната единица са акадците (древните вавилонци), които са живели на територията на съвременен Ирак. Вавилонците са основоположници на много съвременни науки. Древните мъдреци постигнали големи за времето си успехи в математиката (предимно в геометрията) и астрономията. В тази връзка съществуват две основни теории за появата на 360-градусова система за измерване на ъгли – астрономическа и геометрична.

Първата (астрономическа) се свежда до това, че акадците са наблюдавали движението на луната и слънцето спрямо звездното небе.

В хода на своите наблюдения те са стигнали до извода, че всеки ден небесните тела спрямо звездното небе се изместват с 1 „стъпка“. В този случай осветителните тела се връщат в първоначалната си позиция след приблизително 360 „стъпки“ или дни. Трябва да се отбележи, че древният акадски календар е имал точно 360 дни.

Втората (геометрична) версия се свежда до това, че в хода на своите математически изследвания акадците са започнали да вписват правилни триъгълници (равностранен триъгълник с ъгъл 60 градуса) в кръгове. В един кръг е възможно да се поберат 6 правилни триъгълника, от които се изчислява бъдещата степен – 6*60=360.

Отделно, заслужава да се отбележи, че във времената на Древен Вавилон, за разлика от днес, равностранният триъгълник се смята за основен в геометрията (днес е този с прав ъгъл).

Освен това числото 60 е имало огромно значение за акадците.

По-специално те използват 60-цифрената бройна система, а самото число 60 е свещено. Как точно такава бройна система се е появила в Древен Вавилон е загадка, с която учените продължават да се борят и до днес. Все още няма консенсус по този въпрос и едва ли някога ще има.